О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
С., 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 393 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Х. Х. И. Ко.Б.”АД против решение от 11.06.2009г.по гр.д.№ 2917/2007г. на СГС, с което е отменено решение от 27.06.2007г. по гр.д.№ 6335 /2006 на СРС и вместо това дружеството касатор е осъдено да предаде на Ц. И. К., П. Ц. И., С. Ц. А. и Н. С. Т. владението върху собствения им недвижим имот: част от УПИ VІІ-473 от кв. 10 по плана на НЗП И.-запад 1 и ІІ част, с площ 750 кв.м. целия с площ 1450 кв.м.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ и др., защото неправилно е прието, че ищците се легитимират като собственици без да е проведен косвен съдебен контрол на решението по административния спор за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността и за нарушение на пар. 17а и пар. 6 от ЗППДОП /отм/, защото не е прието, че процесния терен е част от имуществото на дружеството, и че ищците нямат право на реално възстановяване на собствеността, а това право се е трансформирало в право на обезщетение с акции и дялове.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.задължен ли е съда да осъществи косвен съдебен контрол на административен акт, включително и решение по административен спор, което го замества и исковото производство за правото на собственост и относно наличието на материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с ТР № 6/2006г. на ОСГК
Втория въпрос е приложим ли е пар. 6 от ЗППДОП /отм/ и при реституиране на имущество по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ и др. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото няма съдебна практика.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като първият въпрос е изяснен по делото и съдът е извършил косвен съдебен контрол, с което е приложил правилно ТР № 6/2006г., а по втория счита, че нормата е достатъчно ясна и не се прилага при реституция по ЗВСНОНИ, поради което няма практика по този въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Жалбоподателите се легитимират като собственици с н.а. № 74/1948г. Процесният имот с пл. № 473 в м. И., ул. “Илиянско шосе” е отчужден със заповед № РД-40-1564/30.11.1988г., а през 1989г., имота е преотреден за озеленяване. С влязло в сила решение от 07.03.1996г. по гр.д.№ 1243/1994г. на СГС е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху същия имот. Полученото парично обезщетение е върнато от ищците с квитанции от 24.04.1996г. Със заповед от 08.11.1996г. е подпълнена кадастралната основа с имот 473 в кв. 10, а със заповед № РД-09-50-297/30.03.2001г. на главния архитект е одобрена ЧКЗР, като за имот 473 се отрежда парцел VІІ-473 от кв.10. За част от имота е постановено и влязло в сила решение между ищците и Агенция “М.”, с което им е ревандикирана частта, колорирана в жълто и в тази част ищците са въведени във владение на 07.06.2004г.. Предмет на спора е останалата югозападна част от имот 473, която не е застроена и върху нея има само естествена тревна растителност според СТЕ, приета от СГС. Безспорно е било, че ответното дружество ползва процесния имот. С А. № 489/22.09.1995г. на [фирма] е предоставено за стопанисване терен с площ 463 дка., допълнително преразпределени. “Х. Х. И. Ко.Б.”АД купува с договор от 01.07.1997г. 70 % от акциите на [фирма] и прави възражение за това, че ищците не се легитимират като собственици, защото правото им на собственост се е трансформирало в право на обезщетение с акции, или дялове на основание пар. 6 от ЗППДОП.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици по реституция по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ и др., тъй като са налице основанията на чл. 1 от този закон, че мероприятието за което е отчужден имота не е реализирано., че ответника ползва имота без основание, тъй като дружеството не е могло да придобие възстановена вече собственост и не се установява терена да е включен в капитала на [фирма]. Възражението по пар.6 от ЗППДОП е прието за неоснователно.
Първият поставен с изложението към касационната жалба въпрос – задължен ли е съда да осъществи косвен съдебен контрол на административен акт, включително и решение по административен спор, което го замества, в исковото производство за правото на собственост и относно наличието на материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост е относим към спора. В съответствие със задължителната практика обаче – ТР № 6/2006г. на ОСГК, възивният съд е извършил косвен съдебен контрол на административния акт, с който е реституиран имота на ищците, разгледал е наличието на предпоставките за реституция по ЗВСНОНИ и е приел, че са били налице материално правните предпоставки за това. Така по първия спорен въпрос не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 290, ал.1 т.1 от ГПК, поради което по този въпрос не следва да се допуска касация.
Вторият въпрос е приложим ли е пар. 6 от ЗППДОП /отм/ и при реституиране на имущество по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ и др. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото няма съдебна практика. Това основание също не е налице, тъй като нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване за разкриване на точния й смисъл. Нормата на пар.6 от ЗППДОП /отм/ се прилага само при реституция по З. и по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ. Законодателят не е предвидил тя да се прилага и по отношение на реституираните имоти по ЗВСНОНИ по З. и ЗПИНМ. За отчуждените имоти по закони, укази, и др., за които не е изплатено обезщетение се отнася нормата на чл. 18 от ЗППДОП/отм/, но ал.4 от този текст изрично изключва приложението и на тази норма, ако собствениците са били обезщетени парично, или имотно. Поради наличието на специална уредба в чл. 18 от ЗППДОП /отм/ за отчуждените имоти, подлежащи на реституция е неприложимо разширително тълкуване на нормата на пар.6 от ЗППДОП /отм/ Именно поради това, че няма колизия между реституирани собственици по ЗВСНОНИ и придобили чрез приватизация собственици няма и съдебна практика по този въпрос. Следователно щом няма непълнота в закона, няма основание за допускане до касация по втория въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2009г.по гр.д.№ 2917/2007г. на С. градски съд.по касационна жалба, подадена от “Х. Х. И. Ко.Б.”АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ: