ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1102
София, 17 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 785 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 27.11.2008 г. по гр.д. № 796/2008, с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд от 04.06.2008 г. по гр.д. № 1110/2007, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят М. П. М., представляван от адв. Н от ГАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда сам да определи правната квалификация на предявения иск и задължението на въззивния съд да постанови решение по съществото на делото, както и по материалноправния въпрос за съотношението между исковете по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Ц. М. С., представлявана от адв. Г от ВАК, я оспорва, като счита, че значение за решението по съществото на делото има само първият повдигнат въпрос, но той е решен в съответствие с установената съдебна практика, а останалите въпроси нямат значение за решението по делото. Ищецът е предявил иск за връщане на даденото без основание, но основанието е доказано по делото и въззивният съд не е допуснал изменение на иска.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск за връщане на сумата 4.000 лева, преведена на ответницата по банков път без основание. Ответницата е възразила, че основанието за преводите е връщане на отпуснат заем, което се установява от събраните доказателства по делото. Пред въззивната инстанция ищецът е започнал да твърди, че той е отпуснал заем на ответницата, като й е превел сумите, но съдът е отказал да допусне такова изменение на иска.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият повдигнат въпрос има отношение към правото на защита, но той не е решен в нарушение на практиката на Върховния касационен съд. По този въпрос не е посочена и не съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, както се установява от представеното към изложението решение на Върховния касационен съд. Съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, но е длъжен сам да определи правната му квалификация, като изходи от основанието (фактите и обстоятелствата) и петитума (искането) на исковата молба. Останалите повдигнати въпроси нямат значение за решението по делото, тъй като въззивният съд е постановил решение по съществото му, като е потвърдил първоинстанционното решение по предявения иск и е отказал да обсъжда обстоятелства, които съставляват основание на друг иск, който е недопустимо да бъде съединен за общо разглеждане пред въззивната инстанция. Иск за неоснователно обогатявяне по чл. 59 ЗЗД не е предявен, поради което въпросът за отношението му към предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е без значение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 27.11.2008 г. по гр.д. № 796/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.