О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
гр. София,30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 976/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А. от [населено място], В. област срещу въззивно решение № 196 от 10.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 413/11г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 175 от 23.02.11г. по гр.д.№ 1427/10г. на Великотърновския районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.6 и на УПИ ХVІ-407 в кв.30 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него жилищна сграда и други подобрения между Ц. А. А. с квота 1/6 ид.част и И. А. А. с квота 5/6 ид.части.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесните имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от А. И. А. и М. И. А., които са починали на 27.07.2004г. при пътно-транспортно произшествие, като ответникът И. А. е техен син, а ищцата е дъщеря на А. А. от предходен негов брак. Тъй като в актовете за смърт на двамата е посочено, че смъртта е настъпила в 3, 30 часа и при липсата на други данни въззивният съд е приел, че А. А. е починал преди съпругата си съгласно чл.10а ЗН, тъй като е бил по-възрастен от нея. С оглед на това са определени и правата на страните в съсобствеността.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на свидетелски показания и експертизи, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и относно поставените от касаторката твърде общи въпроси същите не са налице, поради което касационната жалба на Ц. А. А. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 196 от 10.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 413/11г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: