О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 01.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3727/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. М. Ч. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 302/2012 г. на Смолянския окръжен съд, която съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, А.-В. Ч. със съдебен адрес [населено място], адвокат С. А., моли да се остави без уважение жалбата и приложените към нея основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Смолянският окръжен съд, с въззивно решение окт 27. 03. 2013 г. по гр. д. № 302/2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Златоград по гр. д. № 439/2011 г., с което е прекратен бракът, сключен на 18. 07. 2007 г. между С. Ч. и А.-В. Ч. по изключителна вина на мъжа, упражняването на родителските права спрямо детето от брака Ж., родена на г. е предоставено на майката с местоживеене в [населено място], Р. и определен режим за лични контакти между бащата и детето по местоживеенето на детото всяка последна събота и неделя от месеца от 9 до 17 часа, както и бащата да взема детето при себе си за един месец през лятото, когато годишните отпуски на родителите не съвпадат и бащата С. Ч. е осъден да заплаща по 100 лв. месечна издръжка на малолетното си дете Ж.. С решението на окръжния съд е определено заплащането на тази издръжка да започне от влизане на решението в сила.
Жалбоподателят Ч. обжалва така постановеното решение, моли да бъде отменено като неправилно и върнато за ново разглеждане на въззивния съд или касационният съд постанови решение по същество, с което да приеме, че ищцата има вина за разтрогване на брака, родителските права върху малолетното дете Ж. да се предоставят на жалбоподателя, да се определи местоживеенето на детето при бащата в [населено място] и да бъде осъдена ищцата да заплаща по 100 лв. месечна издръжка за детето.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – произнасянето на въззивния съд по въпросите за вината, местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения е в противоречие с практиката на ВКС, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона.
Касационният съд счита, че не е налице посоченото основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Неточно е твърдението на жалбоподателя, че по въпроса за вината за разстройството на брака, въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и се е позовал само на показания на заинтересовани свидетели. В мотивите на въззивното решение са възпроизведени показанията на свидетели, посочени от двете страни и решаващият съд ги е взел предвид. Крайните изводи, направени от съда, по въпроса за вината отразяват неговата решаваща правораздавателна функция и не могат да бъдат основание за допускане на касация. Те могат да бъдат проверявани от касационния съд относно тяхната законосъобразност и обоснованост, само в производството по чл. 293 ГПК при вече допусната касация. По същите съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режива на лични отношения между баащата и детето. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1974 г. и приложените решения и определения на отделни съдебни състави. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по тези въпроси с оглед интересите на детето, каквито са изискванията на закона и трайната съдебна практика. Позоваването на отделни решения по други дела е неотносимо към настоящото дело, защото се касае за конкретни случаи с различна фактология. Съществено е спазването на основната цел на закона и съдебната практика – интересите на детото, и при постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил с тази цел. Субективните оценки на жалбоподателя, че крайните изводи и решението на съда относно упражняването на родителските права спрямо детето Ж. и неговото местоживеене, не отчитат интересите на детето, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на съда по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят счита, че преценката на решаващия съд за материалните условия при майката се основават на бъдещи намерения, преценката за различната сексуална ориентация на бащата не може да бъде основание за непредоставяне на родителските права при наличие на всички други положителни фактори на родителя, както и, че въззивният съд не е отчел допуснатите от ищцата нарушения на законодателството, свързани с гражданското й състояние, като не е декларирала в срок пред румънските власти сключването на брак и раждането на дете от нея. Посочените фактически обстоятелства и направените въз основа на тях констатации на въззивния съд, представляват част от доказателствени изводи на съда по предмета на спора. Тези констатации и тяхната оценка не разрешават правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не са въпросите, обусловили правните изводи и изхода по настоящото дело – т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27. 03. 2013 г. по гр. д. № 302/2012 г. на Окръжен съд – Смолян по жалбата на С. Ч. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: