Определение №1103 от 18.11.2015 по гр. дело №3066/3066 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1103

София, 18.11.2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3066 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 19.02.2015г., постановено по в.гр.д.№5/2015г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.09.2014г. по гр.д.№92/2014г. на Белоградчишки районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. Г. Б., А. Г. Б. и М. Г. Б., чрез процесуален представител адв.А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е обявена за относително недействителен по отношение на С. Г. Б., А. Г. Б. и М. Г. Б. договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 160/2007г., сключен между наследодателката им и първоначален ищец В. А. Б., починала в хода на делото на 29.06.2013 г. – продавач и [фирма] – купувач, по силата на който на [фирма], е продадена нива от 26,999дка в землището на [населено място], общ. Р., на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал., т.1 ГПК по въпроса: „как следва да се квалифицират правни действия, извършени от лице без представителна власт когато мнимопредставляваният е починал в хода на производството за обявяване на нищожност на сделка по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, сключен при липса на съгласие и наследниците са встъпили в производството – по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД или чл.42, ал.2 ЗЗД. Сочи, че въззивното решение противоречи на постановени по реда на чл.290 ГПК решение №337 от 14.01.2014г. на ВКС, ІVг.о., решение №113 от 31.05.2012г. по гр.д.№1677/2010г. на ВКС, ІVг.о. и решение №249 от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. на ВКС, ІVг.о. В посочените от касатора решения не е разрешен поставения от касатора въпрос, а относно вида на недействителността на сделка поради липса на представителна власт не е налице противоречие на приетото от въззивния съд с приложените от касатора решения на ВКС. Доводите на касатора, че разглежданият случай е различен и не намират приложение разрешенията, дадени в приложената практика на ВКС, не могат да бъдат обсъждани при допускане на касационното производство, а при разглеждане на касационната жалба ако такова бъде допуснато.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал., т.1 ГПК по въпроса: „допустимо ли е в хода на производството, образувано по иск с основание чл.26, ал.2 ЗЗД да бъде изменен в иск с основание чл.42, ал.2 ЗЗД”, който е разрешен в противоречие с решение №87 от 14.07.2011г. на ВКС, Іт.о., решение №15 от 05.02.2015г. на ВКС, Іт.о., решение №63С. от 28.05.2011г. на ВКС, ІІт.о. и решение №51 от 30.04.2014г. на ВКС, ІІт.о., с които е прието, че изменението на иска не може да засяга едновременно основанието и петитума на иска. Касаторът сочи, че по делото е допуснато изменение както на основанието на иска, така и на неговия петитум. Доводите не кореспондират със съдържанието на исковата молба, видно от която обстоятелствата, на които е основан иск, са че е разпореден собствен на ищцата недвижим имот въз основа на пълномощно, което не е подписано от нея, който порок на упълномощаването се е отразил върху валидността на сключения договор. С допълнителна молба от наследниците, в чието лице е продължило производството след смъртта на ищцата след завеждане на делото, е внесено уточнение относно търсената защита – обявяване на договора за относително недействителен по отношение на ищците като сключен без надлежно учредена представителна власт, без да е внесено изменение в обстоятелствата, на които се основава иска – сключване на договора за покупко-продажба без надлежно учредена представителна власт.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направени разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2015г., постановено по в.гр.д.№5/2015г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Г. Б., А. Г. Б. и М. Г. Б. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top