4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1103
С., 7.11 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4013 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. К. П., против въззивно решение № 263 от 08.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 192/2013 г. на Русенския окръжен съд, ГК, с което като е отменено решение № 8/04.01.2013 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 5184/2012 г., са уважени предявените от В. В. Г. от [населено място], област Р. срещу Агенция „Митници” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 2 383,80 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос от материално естество, свързан с приложението на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Закона за търговския регистър при прилагане на уволнителното основание по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. В. Г. от [населено място], област Р., чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 1, т. 8 КТ, вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е било налице основанието за уволнение по този законов текст, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, не е било налице обстоятелство, водещо до несъвместимост по см. на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, защото членството му в контролния съвет на кооперация фактически е било прекратено с взетото решение затова по молба на ищеца от общото събрание на кооперацията, предхождащо уволнението. Приел е, че за това обстоятелство работодателят е бил известен и в случая е без значение, че то е вписано в Търговския регистър едва след издаване на уволнителната заповед.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Закона за търговския регистър при прилагане на уволнителното основание по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, не е обусловил изхода на делото, поради което не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като тази законова норма изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая в мотивите си въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. чл. 330, ал. 1, т. 8 КТ, вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като от данните по делото е установено, че преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, работодателят е бил известен, че членството на служителя в контролния съвет на „Водоснабдителна кооперация – Дунавски кът” [населено място] е било прекратено с решение на общото събрание на 01.05.2010 г. и факта, че това обстоятелство е вписано в Търговския регистър две години по-късно – на 15.06.2012 г. след като е била издадена уволнителната заповед на 06.06.2012 г., е без значение, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в несъвместимост по см. на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо, така формулиран поставения материалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора, а релевираните в касационната жалба твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал, биха обосновали евентуалното касиране на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай.
Не са налице предпоставките и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставения въпрос да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Изложените доводи за неправилност на съдебното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са касационни основания и не съставляват основания за преценка допустимостта на касационното обжалване в стадия на селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263 от 08.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 192/2013 г. на Русенския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 5209/30.04.2013 г. на Агенция „Митници” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: