О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 08.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3461 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], чрез процесуалния й представител юрк. Д. В., против решение № 85 от 23 март 2015 г., постановено по в.гр.д. № 8 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2015 г., с което е потвърдено решение № 491 от 4 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 594 по описа на районния съд в гр. Кюстендил за 2014 г. в частта му за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Б. Г. Л. от [населено място], за възстановяването на Л. на заеманата преди уволнението работа „оперативен дежурен” и за осъждане на общината да му заплати сумата от 3194,34 лева обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 4 февруари – 4 август 2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на иска, и в тежест на общината са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се заключението на съда, че въведените нови изисквания за образование за длъжността не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата, поради което стореното уволнение е извършено при злоупотреба с право от страна на работодателя. Сочи се като неправилен изводът, че реално не са настъпили фактически промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения за процесната длъжност, които да бъдат изпълнявани от лице, имащо висше образование, без оглед на конкретна специалност, но за сметка на това съдът е пренебрегнал уволнението заради липса на висше образование на трима други служители, работещи на същата работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Б. Г. Л. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Р., в отговор на касационната жалба счита, че поставения правен въпрос не дава основание за допускане на касационното обжалване, а касационната жалба намира за неоснователна.
Във връзка със заявената от ищеца осъществена злоупотреба с право при уволнението му, въззивният съд преценява нововъведеното образователно изискване – висше образование с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” или „бакалавър” за длъжността „оперативен дежурен”, и предвид наличието само на редакционни промени относно задълженията, функциите и отговорностите на служителя, без въведени промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения, ясно от съпоставката на двете длъжностните характеристики отпреди и след промяната на образователното изискване, и то без да се предвижда конкретна специалност, по която да е придобито образование, приема, че оспореното уволнение е осъществено при злоупотреба с право от страна на работодателя. Независимо от приложеното ново изискване и спрямо други служители в звеното на ищеца, след освобождаването им от длъжност на тяхно място са назначени нови служители с висше образование, един от които е зъботехник, а друг – учител, и следователно притежаваното от тях образование по никакъв начин не може да се счита за логично относимо към задълженията и отговорностите на длъжностите, изпълнявани от звеното. Възприето е, че изменението на изискването за образование за съответната длъжност, без въвеждане на изискване за конкретна специалност, няма никакво значение за изпълнението на трудовите задължения на тази длъжност, не е било необходимо по никакъв начин за нуждите на работата, и не е било насочено към подобряване нивото на нейното изпълнение.
К. съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не може да доведе до допускане на касационното обжалване, тъй като самостоятелно не е довел до съответния изход на спора.
Пита се промяната на изискването за образование за конкретна длъжност от средно на висше с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” или „бакалавър”, без да се посочи специалност, по която да е придобит образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър” или „бакалавър”, обуславя ли извод за злоупотреба с право от страна на работодателя. Макар съдът да е посочил, че същественото изменение в длъжностната характеристика касае само промяната в образователното изискване, без да е посочена конкретна специалност, по която да е придобито съответното образование, съдът още се е основал и на липсата на настъпили промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения за съответната длъжност, налагащи притежаването на висше образование от заемащото длъжността лице, без оглед на конкретна специалност. Отчетена е така също и необходимостта при въведено в спора твърдение за осъществена злоупотреба с право, съответното изискване да е относимо към задълженията и отговорностите на длъжността, заради което не е възприет доводът на работодателя, че в същото звено са уволнени всички служители, непритежаващи висше образование, като реплика на твърдението за злоупотреба с право. Разрешението на въззивния съд е съобразено с последователно поддържаното разбиране в тази насока в обвързващата практика на ВКС. Така в решение № 248 на ВКС по гр.д. № 254/2009 г., IV г. о., изрично се посочва, че само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В друго решение на ВКС – решение № 71 по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., се подчертава, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право, както е сторил и въззивния съд, оценявайки липсата на настъпили промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения за съответната длъжност и образователните специалности на назначените впоследствие лица.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение 85 от 23 март 2015 г., постановено по в.гр.д. № 8 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: