ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103
София, 17 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 758 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 09.03.2009 г. по гр.д. № 938/2008, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 26.05.2008 г. по гр.д. № 3913/2006, с което са уважени предявените искове по чл. 59 ЗЗД.
Недоволна от решението е жалбоподателката З. Д. П., представляван от адв. П от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на законността на сградата за възможността да бъдат пропуснати ползи от ползването й, за необходимостта от писмена покана, за да възникне задължение за обезщетяване на съсобственик, за погасителната давност при обезщетението за неоснователно обогатяване, както и за отчитането на разходите за поддържане на общата вещ, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. Д. А., представляван от адв. С от ПАК, я оспорва, като счита, че законността на сградата е без значение, тъй като е завършена преди 1993 г. и се ползва от 1979 г. Тя не е приета по съответния ред поради преустройствата в процесния апартамент. Ответниците са признали, че са получили нотариална покана през 1993 г., а периода, за който се претендира обезщетение е за 2003 до 2006 г., като не са правени възражения за извършени разходи по поддръжката, а за извършването на довършителни работи.
Ответникът по жалбата П. К. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са осъдени по чл. 38а ЗЖСК да предадат на ищеца ? ид.ч. от процесното жилище. Те са осъдени да заплатят обезщетение за предходни периоди, но през процесните 2003 до 2006 г. не са осигурили достъп на ищеца в жилището, поради което дължат обезщетение. Без значение е липсата на разрешение за ползване на сградата и влагането на средства за преустройство на жилището, не е изтекъл и 5-годишният давностен срок за погасяване на иска по чл. 59 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси определят съдържанието на въззивното решение, но те не са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по всички тях. Законността на сградата като при действието на ЗТСУ, така и при действието на ЗУТ има единствена последица недължимостта на обезщетение в случай на отчуждаване. Други правни последици незаконността на сградата няма. За ползването на сградата правно значение има обстоятелството дали тя подлежи на събаряне, ако е нетърпима. За да възникне право на обезщетение за лишения от ползването на общата вещ съсобственик, е необходима писмена покана. По делото е прието, че страните не са съсобственици и имат право да ползват жилището съгласно разпределителния протокол на ЖСК, и поради това и в техните отношения е необходима писмена покана. Независимо от всички друго обаче покана е исковата молба, с която е предявен уваженият иск по чл. 38а ЗЖСК и исковите молби, с които са предявени исковете за обезщетение за предходни периоди. Действието на поканата не се погасява по давност, по давност се погасяват исковете за обезщетение и по отношение на тях давността е 5-годишна. При исковете за неоснователно обогатяване се отчитат не само пропуснатите ползи на кредитора, но и обогатяването на длъжника, което е резултат от възможните приходи и действително направените разходи, в т.ч. за поддръжката на общата вещ, такова възражение обаче не е направено по делото. Направено е възражение за вложени средства за извършването на довършителни работи в имота, което е било предявено в друго производство с частичен насрещен иск, който е отхвърлен с влязло в сила решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 09.03.2009 г. по гр.д. № 938/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.