О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 10.09. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 509 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Й. П. от гр. В., чрез повереника си адв. Ю от АК- В. , против въззивно решение № 190 от 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 444 по описа за 2008 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 607 от 11.06.2008 г., постановено по гр.д. № 720/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 90, т. І, рег. № 9* дело № 84/2003 г. на нотариус с рег. № 1* с район на действие Варненски районен съд, с който Е. Й. Д. е продал на Д. Й. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно : апартамент № 32, находящ се в гр. В., ул. „. игото” № 1, вх. 1, ет. 8, състоящ се от две стаи, кухня – трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре, със застроена площ от 70,75 кв.м, при описани граници, ведно с прилежащото избено помещение № 32, с площ от 2,81 кв.м, както и 1, 1969% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 27 725 лв., като привиден/относително симулативен/, прикриващ действителен договор за дарение между тях, на основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изведен е материалноправен въпрос – прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, при отсъствие на доказателства за симулиране на продажбата. В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва, но не представя решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д. № 2652/1976 г. на І г.о. на ВС, решение № 183 от 07.02.1961 г. по гр.д. № 8802/1960 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 2* от 14.10.1966 г. по гр. д. № 1466/1966 г. на І г.о. на ВС, решение № 35 от 01.03.1966 г. по гр.д. № 195/1965 г. на ОСГК на ВС, решение № 540 от 30.06.1999 г. по гр.д. № 2536/1999 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 703 от 26.05.1991 г. по гр.д. № 123/1991 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Й. Е. Д. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Б от АК- В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени шест решения на ВС и ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателката е извела материалноправен въпрос, а именно следва ли да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като привиден, прикриващ дарение, при отсъствие на доказателства за симулиране на продажбата, за който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В контекста на заявеното основание за нищожност на продажбата на процесния недвижим имот, а именно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД въззивният съд е обсъдил твърдението на ищеца за неплатена посочената в нотариалния акт сума от 27 755 лв. съобразно събраните по делото доказателства в тази насока, преценени при условията на чл. 188, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, изр. последно ГПК/отм./ и е приел, че преживе намерението на наследодателя на ищеца Е. Й. Д. , б.ж. на гр. В., е било да осигури ответницата касатор, с която е живял на семейни начала с жилище, в което тя да живее и след смъртта му, но не и да получи от нея насрещна престация в размер на сумата от 27 755 лв., представляваща стойността на процесния апартамент, т.е. намерението му е било дарствено, каквото и било прието и от насрещната по сделката страна. В тази връзка искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителната симулация. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква/относителна симулация/. Иск за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД не е предявен и не е разгледан от въззивния съд, а в случая е разгледан само искът, с който ищецът като наследник на прехвърлителя претендира да се освободи от привидната сделка и в негова тежест е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, за което въззивният съд в обжалваното решение е приел, че е сторено. Този извод на съда не е в противоречие с посочената от жалбоподателката съдебна практика.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава основно с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не следва по пътя на касационното обжалване да се поправят опущения на страната, допуснати от нея в предходните инстанции, състоящи се в несъбиране на изгодни за нея доказателства. В този смисъл въззивният съд не е разрешил изведения материалноправен въпрос, значим за изхода на спора в противоречие с представената съдебна практика, която се покрива с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По делото липсват доказателства за направени разноски по делото за настоящата инстанция от ответника по жалбата, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 444 по описа за 2008 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, по касационна жалба с вх. № 5487/23.12.2008 г. на Д. Й. П. от гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: