1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
гр.С., 25.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1477/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. А. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 757 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 616/ 2010 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на В. районен съд по гр.д.№ 8938/ 2008 г., след което въззивният съд признал за установено на основание чл.23 ал.1 от СК по отношение на касатора, че М. П. П. е едноличен собственик на недвижим имот – 600 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв.м., находящо се в землището на[населено място], В. област, м.”Сухата чешма”, с.о.”Могилите”, съставляващо имот пл.№ 430 по кадастрален план от 1989 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК. Формулиран е материалноправният въпрос приложим ли е институтът на трансформация на лично имущество по чл.23 ал.1 от СК в случаите на придобиване на собственост при условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползване е учредено в полза на другия съпруг. Според касатора по този въпрос имало противоречива практика, обективирана в решения на ВКС, а освен това отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят поддържа още, че въззивният съд не отчел и обстоятелството, че погасяване на задължение на един от съпрузите с извънсемейни средства на другия съпруг не води до преобразуване на лично имущество, а единствено до възникване на облигационни отношения между съпрузите. Поради това било допуснато противоречие с ППВС № 5/ 1972 г и с други решения на ВКС по конкретни дела. Претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Ответницата по касация М. П. П. оспорва жалбата и моли обжалването да не се допуска, без да излага конкретни съображения.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно, макар и не по всички изложени от касатора основания.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1985 г. и е прекратен с развод през 2007 г. Преди сключването на брака, през 1983 г. на К. А. К. е било предоставено правото на ползване върху земеделска земя – процесният имот. По време на брака, през 1994 г., ищецът е подал искане за изкупуване на земята по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, направена е оценка и на 08.08.1994 г. е извършено плащането й. Сумите, с които плащането е извършено, са били лична собственост на съпругата (тогава) на К. – ответницата М. П., поради което тя е придобила собствеността при условията на пълна трансформация на лично имущество.
Следователно повдигнатият от касатора материалноправен въпрос по приложението на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Неоснователно обаче е твърдението на касатора, че по този въпрос има противоречива практика. Приложените към изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдебни решения касаят хипотеза, в която не се третира въпросът дали е възможно при придобиване по посочения ред да има трансформация на лично имущество. С тях се разрешават спорове за ревандикация на имоти, по отношение на които е приложим пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по въпроса дали придобитите по този начин имоти могат да са обект на трансформация на лично имущество по СК.
Повдигнатият материалноправен въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като ЗСПЗЗ не съдържа изричен отговор на въпроса възможно ли е да има преобразуване на лично имущество при придобиване на земеделска земя по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този въпрос няма данни за формирана съдебна практика, а разрешаването му очевидно не е безпроблемно, тъй като обжалваното решение е издадено с особено мнение. Следователно налице са условията, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в неговата цялост, като на касаторът бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 757 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 616/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя К. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 25 лв (двадесет и пет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: