3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
гр.София, 08 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3547 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П., чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение №1127/17.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №6420/2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.02.2014г. по гр.д. №14656/2013г. на Софийски районен съд и вместо това са отхвърлени предявените от С. К. П. против И. а. по т. към М. на з. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, а само цифрово е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи изключително и определящо значение за точното прилагане на закона”.
Ответната страна И. а. по т. към М. на з., в предвидения от закона срок, не е представила становище по касационната жалба.
Kасационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легимитирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да постанови решението по спора за законността на уволнението на С. К. П., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е заемал длъжността „директор” по силата на трудов договор № РД-15-1231/14.06.2011г., като възложените му функции са по организация, ръководство, координиране и контрол на цялостната дейност на агенцията; както и че със заповед РД – 15 №98/30.01.2013г. на министъра на здравеопазването е прекратено трудовото правоотношение с П. на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.19, ал.4, т.3 от ЗАдм. Посочил е, че изпълняваната от ищеца длъжност „директор на изпълнителна агенция” попада в обхвата на чл.19, ал.4 ЗАдм., поради което съгласно чл.19а, ал.2 ЗАдм. правоотношението му може да бъде прекратено без предизвестие от органа, който го назначава по негова преценка, която не подлежи на контрол. Съдът е приел, че изискването за съгласуване с министър-председателя, предвидено в чл.54, ал.5 ЗАдм., не обвързва съответния министър при упражняване на правото му да прекрати договора с изпълнителния директор на и. а., поради което липсата на предварително съгласуване, при спазване на всички други законови изисквания, няма последиците на издаване на акт при липса на съгласие. Отделно от това е счетено, че в случая е и налице такова съгласуване с министър-председателя за прекратяване на правоотношението със служителя, като в тази връзка е обсъдено съдържанието на писмо №03-08-31/ 24.01.2013г. /с поставена резолюция „да” и положен подпис от министър-председателя/. След съвкупната преценка на представените по делото доказателства, въззивният съд е стигнал до извод за законност на уволнителната заповед и е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
В изложението на касатора липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Страната цифрово е посочила разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за селектиране на жалбата, но не е направила и опит да формулира правен въпрос.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос не налага обсъждане на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и даденото разрешение по т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното посочване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Излагането на доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не е основание за допускане до касация, тъй като правилността на решението може да е предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Извън това следва да се отбележи, че въззивното решение е в съответствие със съществуващата задължителна съдебна практика по сходни казуси. Според тази практика, прекратяването на трудовото правоотношение с директора на изпълнителната агенция е по преценка на назначилия го министър, която не е обвързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол /в т. см. са – решение №424/18.06.2010г. по гр.д. №388/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №309/30.07.2010г. по гр.д. №898/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., и др. постановени по реда на чл.290 ГПК/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1127/17.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №6420/2014г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.