О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
гр.София, 02.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4260/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. А. В. и П. В. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 49 от 02.01.2013 г. по гр.д.№ 1923/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2027/ 2010 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателите против В. П. В. иск, квалифициран по чл.29 ЗЗД, за унищожаване на сключения на 29.03.2004 г. с нотариален акт № 42, т.І, рег.№ 1435, н.д.№ 37/ 2004 г., на нотариус рег.№ 187, договор за продажба на недвижим имот, поради въвеждане на продавачите Н. А. В. и П. В. В. в заблуждение относно последиците на договора от купувача В. П. В..
От изложенията на жалбоподателите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени, при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос за характера на порока, от който страда сделка, оформена като продажба, но без да е платена цената по нея и процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да квалифицира спорното право с оглед твърденията на ищците и за възможността да се доказва плащане по сделка на стойност над 15 000 лв без документ за банков превод. Според касаторите тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание молят решението да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна – В. П. В. – не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за унищожаване на правна сделка като сключена при измама, като твърденията на ищците са, че са отстъпили на настояванията на ответника да му продадат собственият си недвижим имот при устно постигнато съгласие купувачът да полага определени грижи за тях и да им дава издръжка в натура. Счел е обаче тези твърдения за недоказани по делото, тъй като нито писмените доказателства, нито свидетелските показания, ангажирани от ищците, не установяват какви са били взаимоотношенията между страните по сделката за исковия период. Посочил е, че в нотариалния акт се съдържа изявление на ищците (като продавачи), че са получили уговорената цена на имота от купувача и това им изявление не е опровергано. Освен това въззивният съд е изложил мотиви, че не е предявен иск за установяване на нищожността на сделката, а твърденията за неплащане на продажната цена в исковата молба съставляват доводи, на които почива претенцията за унищожаване на договора.
При така приетото от въззивния съд правните въпроси, въз основа на които касаторите претендират решението му да бъде допуснато до касационен контрол, не обуславят обжалвания акт. Искът е отхвърлен поради това, че нито едно от фактическите твърдения, които ищците сочат като пораждащи правото им да искат унищожение на процесния договор, не е доказано по делото. Процесуалноправен въпрос във връзка със допускането, събирането и анализа на доказателствения материал от въззивния съд, касаторите не са формулирали. Касационният съд не може, нито по искане на страните, нито служебно, да проверява в производството по чл.288 ГПК фактическите констатации на въззивния съд. Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск, защото произнасянето на въззивния съд е ограничено изцяло в рамките на твърденията в исковата молба. След като тези твърдения не са доказани, без значение за изхода от спора е материалноправният въпрос за характера на порока, от който страда сделка, оформена като продажба, но без да е платена цената по нея. Щом от фактическа страна е прието плащане на цената по сделката, безпредметно е да се разсъждава каква би била сделката в случай на неплащане – това не би се отразило на крайните изводи в обжалваното решение.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да квалифицира спорното право с оглед твърденията на ищците също не обуславя решението, тъй като, както и да се квалифицира правото, щом не са доказани фактите, въз основа на които то се извежда в исковата молба, искът подлежи на отхвърляне. А що се касае до процесуалноправният въпрос за възможността да се доказва плащане по сделка на стойност над 15 000 лв без документ за банков превод, той не е бил поставен до момента в производството, нито пред съда от първа инстанция, нито пред въззивния съд. Повдигането на правен спор, с който инстанциите по същество не са били сезирани, едва в касационната жалба срещу постановеното решение, не е допустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 49 от 02.01.2013 г. по гр.д.№ 1923/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: