3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
София, 07.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 144/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 16 056 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 14 417/2011 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено разпореждане от 03.05.2011 г. по гр. д. № 5 690/2010 г. на СРС, ГК, 36 състав, с което е върната частната жалба на дружеството срещу определение на съда от 14.02.2011 г., поради неотстраняване в срок на нередовността й.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон – чл.50, ал.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа се, че съобщението за разпореждането на съда за оставяне без движение на частната жалба е връчена извън канцеларията на търговското дружество на негов служител, което в периода на получаването му е било в платен годишен отпуск и не го е предала за изпълнение на посочените в него указания. В тази връзка жалбоподателят счита, че пропускането на срока се дължи на непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, обосновано с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос е в противоречие с разрешенията по него, дадени с Решение № 4083 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 1456/2010 г., І отд., Определение № 15703 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 15834/2010 г., ІV отд. и Определение № 2840 от 10.12.2009 г. на ОС-Враца по ч.т.д.№ 1404/2009 г.
Ответниците П. Л. С., М. К. П., М. Д. Н., С. К. С., М. Д. Н. – Р., М. Иванова К. – П. и Б. Иванова К. в депозирания по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор оспорват допустимостта на касационното обжалване, като излагат и доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че за разпореждането на първоинстанционния съд от 23.03.2011 г., с което частната жалба срещу определението му от 14.02.2011 г. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението да се представят доказателства за платена държавна такса и за датата, на която тя е депозирана поради нечетливото пощенско клеймо, частният жалбоподател е узнал на 05.04.2011 г., на която дата съобщението е връчено на З. П.. Счетено е за ирелевантно наведеното в частната му жалба обстоятелство, че този служител е бил в отпуск, като е отбелязана и липсата на ангажирани в тази насока доказателства. С оглед на това е направен извод, че е изпълнено изискването на чл.50, ал.3 ГПК, според което връчването на юридическо лице може да се извърши на работник или служител, който е съгласен да го приеме. Въз основа на изложеното е прието, че след като в указания в съобщението срок съдържащите се в него указания не са били изпълнени, разпореждането за връщане на частната жалба е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение съдържа произнасяне по така поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос. Независимо, че същият отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не са налице сочените от частния жалбоподател критерии за селекция на частната му касационна жалба.
Представените с изложението съдебни актове на ВАС не доказват наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според указанията в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се обхваща практиката на административните съдилища. В цитираното определение № 2840 от 10.12.2009 г. на ОС-Враца по ч.т.д.№ 1404/2009 г. са коментирани предпоставките за приложението на чл.47, ал.5 ГПК, чието наличие съдът е отрекъл предвид данните по делото, че връчителят не е посочил, че няма достъп до канцеларията на дружеството или че не е намерил работник или служител, който е съгласен да получи съобщението, а че не е намерен представител /оторизирано лице/, като е изтъкнато, че в чл.50, ал.3 ГПК не е предвидено изискването то непременно да бъде връчено на представляващия юридическото лице. Преценени, мотивите на коментираният съдебен акт не обосновават извод, че е налице противоречие между даденото с него разрешение по приложението на чл.50, ал.3 ГПК и разрешението, дадено със сега обжалваното определение.
Втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да бъде обсъждана, доколкото жалбоподателят е посочил бланкетно закона и не е изложил никакви правни аргументи.
В заключение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16 056 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 14 417/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: