3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1105
С., 08.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3734/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Л. против въззивно решение от 01.03.2013 г. по в. гр. дело № 3/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 07.11.2012 г. по гр. дело № 270/2012 г. на Районен съд [населено място] за отхвърляне исковете на Л. Б. Л. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 72 от 30.03.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в сектор „Рибарство и контрол” [населено място] и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 900 лв., със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и при пълна необоснованост, като препраща към изложеното в касационната жалба, където сочи, че изводите на въззивния съд не са съобразени със съдебната практика относно задължението на работодателя, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, изрично да посочи в заповедта, на кое от двете основания прекратява трудовото правоотношение, както и относно задължението на съда да провери правилността на извършения подбор. Представени са съдебни решения постановени от районни съдилища и от окръжен съд С., за които няма данни да са влезли в сила съдебни актове, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете. Наведените доводи касаят неправилност на изводите на съда относно задължението на работодателя при оформяне на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да посочи уволнителното основание от предвидените в разпоредбата, както и неизпълнение на задължението съдът да провери законността на извършения подбор.
Ако се приеме, че посочените оплаквания поставят въпроса за законността на заповедта за уволнение, когато работодателят не е посочил, кое от двете основания на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е приложил по отношение на страната, приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, според която, ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона, щом към момента на връчване на заповедта работникът или служителят е узнал правното основание, целта на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени и заповедта не може да бъде отменена като незаконна по тази причина (решение по гр. дело № 565/2009г. ВКС,трето г. о.).
С обжалваното решение съдът е приложил тази съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на уволнение подлежи на съдебен контрол и правото на подбор като част от него, (когато той е задължителен) също подлежи на съдебен контрол. При неговото осъществяване от работодателя, за работника или служителя се поражда право да го оспори, т. е. съдът извършва цялостен съдебен контрол в зависимост от вида на търсената защита заявена в исковата молба при оспорване на уволнението.
Съдът с обжалваното решение се е ръководил от приетото в посочената съдебна практика – жалбоподателят не е оспорил законността на извършения подбор с исковата молба, поради което въззивният съд е ограничил проверката за законност на подбора само досежно въведеното в съдебно заседание оплакване на ищеца относно получената при подбора оценка за притежаваната от него образователна степен. Правилността на тези изводи са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Представената от жалбоподателя съдебна практика е извън обхвата на приложното поле на чл. 280, ал. ГПК, тъй като няма данни съдебните актове да са влезли в сила съдебни решения.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.03.2013 г. по в. гр. дело № 3/2013 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ