О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4234/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Х от АК-Монтана срещу въззивното решение на В. Търновския апелативен съд от 27.VІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 388/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. В т.нар.”изложение на основанията за допускане на касационно обжалване” не са формулирани материално правни, респ. процесуално правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата, респ.са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но от съдържанието на това “изложение” може да се направи извод, че жалбоподателката счита единствено правилно заключението на първоначалната еднолична съдебно икономическа експертиза на Г. Т. , агроном, докато съдът не я бил взел предвид при решаване на спора. С други думи, поставен е процесуално правния въпрос за доказателствената стойност на изслушаните експертизи, респ. за възможността депозирана експертиза от специалист, за когото съществува вероятност да е заинтересован от изхода на спора, да не бъде взета предвид от съда на основание чл. 158 ал.1 от ГПК(отм.).
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И. Ц. С..
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да отмени частично решението на Ловешкия окръжен съд от 14.VІ.2007 г. по гр.д. № 143/2005 г., в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. Г. В. против И. Ц. С. до размер на сумата 594 лв и вместо това да пререши спора, като уважи претенцията в посочения размер на основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 52 от ЗЗД, представляващ обезщетение за нанесените имуществени вреди за напълно изгорели 594 бр. черничеви дръвчета върху 17 дка вследствие на пожар на 8.ІХ.2004 г., предизвикан небрежно от ответника с останалите законни последици, като е оставено в сила решението на районния съд в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени претенциите над 594 лв до размер на 10100 лв, В. Търновският апелативен съд е обосновал изводите си за размера на установените щети въз основа на съпоставка между събраните писмени доказателства във връзка с потушаване на пожара на посочената дата, както и гласните доказателства и изслушани експертизи както в Ловешкия окръжен, така и във въззивния съд. При установените данни в съдебно заседание на 11. ХІІ.2006 г. пред Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 143/2005 г., че самият експерт Г. Т. Ц. е участвал в създаването на процесните насаждения, за което е получавал хонорар от ищцата, в съответствие с разпоредбата на чл. 158 ал.1 от ГПК съдът го е отвел от състава на тройната експертиза, в състава на която първоначално е бил включен. Поради това и в съответствие с процесуалните правила (чл. 157 ал.3 от ГПКотм.)не е взето предвид първоначалното му заключение, част от което има характер и на свидетелско показание.
Поставеният процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на заключението на в.л. Георги Ц. е релевантен за формиране на изводите на съда относно размера на причинените на насажденията щети, но той е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика като експерти по делата да не участват лица, за които съществува каквото и да било съмнение в тяхната безпристрастност и заинтересованост, каквато в настоящия случай е установена по категоричен начин с изявлението на самото лице в заседанието на 11. ХІІ.2006 г.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. Търновския апелативен съд от 27.VІ.2008 г. по в.гр.д. № 388/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: