О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
ГР. София, 10.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №932/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на З. Г. и Г. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №913/08 г., с което е уважен предявеният от „Фламения” О. , представлявано от управителя Я. Е. срещу касаторите иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД – обявен е за окончателен сключеният между представителя на ищеца и ответниците предварителен договор за продажба на собствен на последните недвижим имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторите се позовават на т.3 – изводите на въззивния съд по значимия за спора материалноправен въпрос сключен ли е между страните действителен / със съдържанието по чл.19, ал.2 от ЗЗД/ и обвързващ ги предварителен договор противоречат на трайната и установена съдебна практика по приложението на закона, решения за която прилагат.
АС е уважил иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като е приел, че сключеният от касаторите, като продавачи и Я. Е. , като купувач предварителен договор за продажба на недвижим имот – УПИ от 1510 кв.м. в София, м. „Драгалевци, вилна зона” съдържа уговорки за съществените елементи на окончателния: вещта и цената / определена по 250 евро на кв.м. или 377 500 евро за целия имот/. Посочени са и страните по окончателния – обещателите, като продавачи и купувача или определено от него лице / в случая такова е дружеството – ищец, управлявано и представлявано от Я. Е. /.
Поставените от касаторите в изложението към жалбата материалноправни въпроси за необходимото съдържание на предварителния договор, предпоставящо обявяването му за окончателен по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени в съответствие с него и съдебната практика. В предварителния договор имотът е индивидуализиран в достатъчна степен, посочена е и цената му; клаузи за предаване на владението, неустойка и прочие са част от факултативното съдържание на договора, което страните могат да уговорят по волята си; липсата им обаче, както е в случая не опорочава предварителния договор и респ. – не препятства обявяването му за окончателен.становено е и не се спори, че касаторите – продавачи са собственици на имота.
Представените съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка и правни въпроси – в един от случаите в предварителния договор липсва цена, като съществен елемент от окончателния за продажба / р. по гр.д. №326/08 г./, в другите два не е установено по несъмнен начин правото на собственост на продавачите, което съдът проверява служебно при възложената му за случая нотариална компетентност – чл.297 и сл. от ГПК, отм. / р.603/07 г. и по гр.д. №389/0г./.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №913/08 г. от 12.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: