О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
гр. София, 01.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 996/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Х. Д. А. и Б. А. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 364 от 29.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 2478/07г. на Варненския окръжен съд по извършване на съдебна делба и по сметки и срещу решение № 673 от 19.05.11г. по същото дело за поправка на очевидни фактически грешки с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 1590 от 30.05.07г. по гр.д.№ 6370/00г. на Варненския районен съд, Х с-в, и вместо него извършил делбата на допуснатия до делба недвижим имот – едноетажна сграда състояща се от търговска част с две приемни, тоалетна с умивално преддверие, помещения за ел.табло и четири склада по реда на чл.292 ГПК/отм./ съгласно одобрен по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект, като в дял на жалбоподателите е поставен обект – магазин (дял пети), а на останалите съделители са поставени други обекти- магазини. Със същото решение въззивният съд е осъдил Х. Д. А., Б. Д. А., М. Д. К., Е. И. С., Н. Ж. К. и К. Н. К. да заплатят на основание чл.31, ал.2 ЗС на Н. М. К.-П. и Р. Д. П. по 368 лв., представляваща обезщетение за ползване на 2, 76 кв.м. от процесния имот за периода 04.05.1999г. до 08.04.02г. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на Х. Д. А., Б. Д. А., М. Д. К., Е. И. С., Н. Ж. К. и К. Н. К. против Н. М. К.-П. и Р. Д. П. за заплащане на необходими и полезни разноски и подобрения. С решението от 19.05.11г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горното решение относно описанието на делбения имот (площ на сградата и актуално положение на мястото, в което същата е изградена), както и в частта за държавните такси.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с делбата на допуснатия до делба имот следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./ по инвестиционния проект с възложител Н. М. К.-П., по който за разделянето на имота на пет дяла са предвидени СМР на по-ниска стойност в сравнение с другия проект. Изложени са и съображения, че по този проект всяка група съделители получава реален дял, състоящ се от едно търговско помещение с еднаква площ и на еднаква стойност и не се налага заплащане на уравнения на дяловете, както и че делбата следва да се извърши по посочения начин, който е съобразен с установения начин на ползване от съделителите и извършени от тях подобрения.
Във връзка с претенцията на Н. К.-П. и Р. П. по чл.31, ал.2 ЗС е прието, че съобразно правата в съсобствеността през посочения период ищците са ползвали 2, 76 кв.м. по-малко от полагащата им се част, а останалите съделители са ползвали 2, 76 кв.м. повече, поради което последните дължат обезщетение от деня на писменото поискване. За да отхвърли претенциите на Х. Д. А., Б. Д. А., М. Д. К., Е. И. С., Н. Ж. К. и К. Н. К. с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД съдът е приел, че по делото не е установена наложителността на претендираните разходи за запазване съществуването на имота и че без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Прието е, че по делото не са установени и размерите на полезните разноски и подобренията към момента на извършването им, поради което тези претенции са отхвърлени като неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението от 29.03.11г. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че приемайки в мотивите на решението, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е основателна, дори когато съделителят, срещу когото е предявен иска, не ползва нито лично, нито чрез трето лице повече от правото си на собственост, въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, които е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението от 19.05.11г. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбите Р. Д. П. изразява становище, че същите не следва да се допускат до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В случая по поставения от касаторите единствен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел, че през посочения период ищците са ползвали по-малко от полагащата им се част от имота и че останалите съделители са ползвали повече от притежаваните от тях права върху него, а не че ответниците по иска не са ползвали нито лично, нито чрез трето лице повече от правото си на собственост (правилността на този извод не може да бъде предмет на преценка в настоящото производство). Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а доколкото в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени други конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси, касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата Р. Д. П. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 150 лв. Разноски в полза на ответницата Н. М. К.-П., претендираща заплащане на такива, не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни разноски да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 364 от 29.03.11г. и решение № 673 от 19.05.11г. за поправка на очевидни фактически грешки, постановени по в.гр.д.№ 2478/07г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Х. Д. А. и Б. Д. А. от [населено място] да заплатят на Р. Д. П. сумата 150 лв.(сто и петдесет лева) разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: