О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
гр.София, 02.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4603/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Ю. Д. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 529 от 19.03.2013 г. по гр.д.№ 393/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 9554/ 2012 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на М. И. К. сумата 5 570 лв на основание чл.127 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига правните въпроси оборима ли е презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници и за условията, при които солидарният длъжник дължи припадащата му се част от общия дълг. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр.д.№ 177/ 2011 г., ІV г.о. – поради което моли решението му да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна М. И. К. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, по време на брака си сключили договор за банков кредит, по който двамата се явяват съзадължени кредитополучатели, при условията на пасивна солидарна отговорност. Впоследствие бракът е прекратен, а задълженията към банката, за връщане на получената по договора сума с лихви и разноски, са изпълнени единствено от ищеца К.. Като солидарно задължено лице, ответницата трябва да възстанови половината от платеното от ищеца, доколкото не е опровергана презумпцията за равенство на задълженията на всеки от солидарните длъжници по отношение на кредитора.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Представеното от касатора решение на ВКС, ІV г.о. № 211/ 23.07.2012 г. по гр.д.№ 177/ 2011 г. действително разрешава формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси по обвързващ съдилищата начин, но в обжалваното въззивно решение не са направени изводи в противоречие с това тълкуване. И в двата акта е прието, че презумпцията по чл.127 ал.1 ЗЗД е оборима. Друг е въпросът, че в настоящето производството ищцата не е направила възражения и не е ангажирала доказателства за опровергаване на презумпцията в срока за отговор на исковата молба, нито е оспорила твърденията на ищеца, че поетите задължения са за задоволяване на нужди на семейството. Това не води до извод, че правните разрешения на въззивния съд са в противоречие със задължителната практика на ВКС. Напротив, обжалваното решение е съобразено с тази практика, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 529 от 19.03.2013 г. по гр.д.№ 393/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: