О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
София,02.10.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2934/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 16.01.2014г. по гр.д.№1124/2013г., в частта му, с която АС Пловдив е отхвърлил частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – А. Д. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му, с която е отхвърлен иска съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, e осъдил П. на РБ да заплати на А. Д. сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 576/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Свиленград за престъпление по чл. 392, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. с ал. 1, пр. 1 НК, за това, че на 01.07.2008 год., за времето от 02.10 часа до 02.45 часа в района около трета бариера на ГКПП – К. А., като лице от състава на граничен полицейски наряд умишлено е нарушил правилата за охрана на държавната граница и самоволно е изоставил охраняемия обект и се е намирал в района около трета бариера на ГКПП – К. А., което производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.10.2011г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 3000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.
Съдът е приел, че отговорността на Държавата е обективна и е ангажирана, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган и в случая П. на Р Б е отговорна, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство.
Съдът е отчел при определяне присъдения размер от 3000 лева, представляващо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, леката мярка за неотклонение- „подписка”, липса на коренна промяна в начина на живот на ищеца- жалбоподател и липса на негативни последици върху здравословното му състояние.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да изложи мотиви и за задължението на съда да се произнесе по спорния предмет на делото, като направи свои изводи по съществото на спора. Представя решение от 21.11.2011г. по гр.д.№191/2011г., ІІ г.о. на ВКС -за задължението на съда да изложи свои мотиви, решение от 28.05.2012г. по гр.д.№66/2012г., ІІ г.о на ВКС -за задължението на съда да обсъди релевантните за спора факти, решение от 21.07.2009г. по гр.д.№3547/2008г., ІІ г.о. на ВКС за задължението на съда да се произнесе по доводите на страните, решение от 08.11.2011г. по гр.д.№823/2010г., ІІ т.о. на ВКС- за задължението на съда да мотивира решението, решение от 22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г., ІV г.о. на ВКС в същия смисъл, решение от 21.12.2013г. по гр.д.№866/2012г.,І т.о. на ВКС- за задължението на съда да се произнесе по спорния предмет, решение от 06.12.2010г. по гр.д.0232/2010г., ІV г.о. на ВКС – за самостоятелната преценка на фактите от въззивния съд, решение от 31.05.2013г. по гр.д.№792/2012г., ІV г.о. на ВКС – за конкретната преценка какви вреди са причинени и какво обезщетение се дължи при незаконно обвинение и решение от 04.07.2011г. по гр.д.№295/2010г. ІV г.о. на ВКС, за това, че обезщетението се определя според особеностите на всеки отделен случай. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за зъдлжението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. на ВКС и др., касационната инстанция е подържала разбирането, че въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания, което съотвествува и на възприетото с обжалваното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2014г. по гр.д.№1124/2013г., в частта му, с която АС Пловдив е отхвърлил частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: