2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
София 24.11. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 662/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., чрез пълномощника адв.Т. Т., срещу въззивно решение от 15.01.2010г. по гр.д. № 1736/2009г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която са определени квоти по ? ид.ч. за всеки от съделителите относно допуснатите до делба имоти – апартамент и магазин. Изложени са твърдения за решаване на въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че съгласно приложените съдебни решения даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, което противоречи на приетото от въззивния съд. Сочи се и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като подобен род дела били често срещани в съдебната практика и дарението на парични средства от родителите било типичен случай за българската действителност.
Ответникът по касация С. П. П. оспорва същата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д.№8129/2007г. Варненския районен съд в частта, с която са определени квоти – по ? ид.ч. за С. Д. С. и С. П. П. по отношение на допуснатите до делба апартамент № 32, находящ се в жилищна сграда в[населено място], [улица], бл.4 и магазин № 8, находящ се в същата сграда.
Въззивният съд е постановил,че квотите на страните са еднакви, тъй като те са бивши съпрузи и процесните недвижими имоти са придобити по време на брака. Приел е за неоснователно, поради непроведено на пълно и главно доказване, възражението на С. С. за частична трансформация на лично, придобито по дарение от баща му през време на брака му със съделителката имущество – парична сума от 8500 щ.д., което е вложено в придобиване на двата имота. Изводите са направени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора, че е налице противоречие с трайната съдебна практика относно презумпцията, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, няма самостоятелно значение за изхода на делото. Това е така, защото решаващите изводи на въззивният съд,основани на доказателствения материал по делото, са за недоказаност на твърденията за извършено в полза на касатора дарение на парични средства от родителите му в посочения размер, вложени в закупуването на процесните имоти. Касае се за неизпълнена доказателствена тежест в процеса, която съгласно разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ носи страната, позовала се на обстоятелства, на които основава възражението си по чл.19,ал.3 СК/1986г./. Релевираните доводи по отношение на обосноваността на обжалваното решение и преценката на доказателствата представляват касационни оплаквания и не могат да обосноват допускане касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК, тъй като се отнасят до основания за касирането му, съгласно разпоредбата на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. При това положение приложените съдебни решения, не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не се претендират разноски от ответника по касация в настоящото производство, поради което и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2010г. по гр.д. № 1736/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: