2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 581/ 11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1106
гр. София, 21.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 581 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. М. К., М. П. К. и Л. М. И. срещу решение № 5738 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 7712/10 г. на Софийски градски съд. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Н. М. Д., С. В. Б., П. С. Б., Ф. Й., С. К. Б., А. Д. В., М. Ц. Х., Р. Г. Х., М. Ц. Х., Й. Ц. Х., И. Т. Б., А. Т. Ц., Й. Г. В., Р. В. В., С. И. В., Б. Б. В., В. Б. В., Е. М. И., В. К. Б., Д. Ф. Й. и К. Р. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 04.07.2008 г. по гр. д. № 7632/04 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявените искове. Приел е, че наследодателя на ищците Ц. К. е бил собственик на имотите. Към момента на смъртта му на 27.11.1952 г. обаче имотите не били внесени от него в ТКЗС, тъй като то било образувано през 1957 г. Собствеността на имотите била придобита от неговите наследници, от които имотите били обобществени. Затова искът за установяване, че наследодателят е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС бил неоснователен, а ищците не са заявили иск за признаване че имотите са били собственост на преките наследници.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали в случай когато искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е предявен от наследници, съдът може да се признае за установено че техният наследодател е бил собственик на земеделски земи, въпреки че към момента на образуване на ТКЗС той е починал и възникналата съсобственост между неговите наследници не е била прекратена. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В. решение не противоречи на приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, според което предмет на установителните искове по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Посочените от касаторите решения са неотносими към формулирания въпрос. В решение № 778 от 20.08.1999 г. по гр. д. № 550/97 г. на ВКС II ГО е прието, че липсата на влязъл в сила план за земеразделяне не изключва интереса на страната да установи имущественото си право, което има значение за признаване на правото и на възстановяване. Според решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр. д. № 166/99 г. на ВКС ІІ ГО, при спор за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ предмет на делото са имотите, посочени в исковата молба и съдът следва да установи, чия собственост са били тези имоти към момента на обобществяването им. В решение № 1956 от 12.02.2002 г. по гр. д. № 544/01 г. на ВКС V ГО е прието, че при спор за граници на земеделски имот към момента на внасянето му в ТКЗС, той следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство по възстановяване на собствеността.
Настоящият състав счита, че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът е съществен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора и по него няма практика на ВКС, ето защо е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5738 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 7712/10 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Ц. М. К., М. П. К. и Л. М. И. в едноседмичен срок да внесат 25 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: