О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
гр.София, 02.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3058 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.02.2014г. по гр.д.№118/2014г., с което ОС Пловдив е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Ц.”М.”-с.М., [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът А. В. А., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на А. В., извършено със заповед № РД – 09 – 168/08.02.2013 г. на Кмета на [община], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност „директор на от Ц. „М.” [населено място], [община], област ” и е осъдил ответника да заплати сумата от 4253.00лева, представляваща обезщетение по чл. 225 КТ, както следва: 314.69лева – разлика с полученото възнаграждение при друг работодател за периода от 08.02.2013 г. до 28.02.2013 г. включително и 3939.07лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.03.2013 г. до 08.08.2013 г., ведно със законната лихва от 29.03.2013 г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел, че видно от текста на атакуваната заповед, нарушенията са извършени през учебните 2009/2010г. и 2010/2011г. при което срокът по чл. 194, ал. 1, хипотеза втора КТ за нарушения през учебната 2009/2010 г. е изтекъл през 2011г., а за нарушения през учебната 2010/2011г. е изтекъл през 2012 г. Съдът е счел, че след като процесната заповед е от 08.02.2013г., то едногодишният срок от откриване на нарушенията е изтекъл и същата е незаконосъобразна.
Изложени са и съображения за това, че ако се приеме, че за нарушения през учебната 2010/2011 г. срокът за налагане на наказание не е изтекъл, поради ползване на различни отпуски, включително и за временна нетрудоспособност, то наложеното наказание дисциплинарно уволнение не съответствува на тежесттта на нарушението. Прието е, че за учебната 2010/2011г. е установено отработване на 12 часа, вместо 60 часа, но не е доказано по делото, че именно този факт е наложил да се назначават заместници на отсъствуващи учители в детската градина, довело до допълнителни заплащания.
Съдът е счел, че предявеният иск за незаконосъобразност на уволнението на посоченото законово основание е основателен и следва да бъде уважен, като бъдат уважени и исковете за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за принудителна безработица.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за точното приложение на нормата на чл.194, ал.1, изр.2 КТ, а именно как следва да се изчислява срока като календарна година или съобразно разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, която предвижда, че срокът не тече за времето през което работникът или служителя е в законоустановения отпуск или участвува в стачка. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове с правно основанише чл.344, ал.1, т.1-3 КТ именно в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща – т.19 ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение 19.01.2011г. по гр.д.№1645/2009г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е дал отговор и на въпроса за точното приложение на нормата на чл.194, ал.1, изр.2 КТ. Същата е намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения- от 06.10.2011г. по гр.д.N108/ 2011г., ІV г.о. на ВКС, от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г. на ВКС, от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. на ВКС, като според ВКС двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението.
Така установената практика не е неправилна и не се налага чрез допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 КТ за да бъде коригирана.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2014г. по гр.д.№118/2014г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.”М.”-с.М., [община] да заплати на А. В. А. сумата 800 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: