2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
гр. София, 23.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 310 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията срещу решение № 1457/02.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2111/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 1811/16.05.2011 г. по гр. дело № 22250/2010 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от С. С. К. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, като е отменена заповед № РД-01-570/29.11.2010 г. на изпълнителния директор на агенцията-жалбоподател, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. С. К., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (което е инкорпорирано в самата касационна жалба), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправния въпрос откога тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. К. навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като в тази връзка сочи и представя (в преписи) решения на ВКС.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора по него, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда.
В случая посоченият от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на спора по делото и е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение. За да достигне до крайния си извод за незаконосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, въззивният съд е приел, че същото е наложено след изтичането на двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. В тази връзка са изложени мотиви, че от агенцията-работодател, за която е тежестта на доказване в процеса, не са събрани доказателства относно твърдяния от нейна страна момент на установяване на нарушенията – 16.11.2010 г., като и от съдържанието на атакуваната заповед не става ясно кога са открити нарушенията. С оглед характера на последните, въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР и е приел, че началният момент на установяване на нарушенията е моментът на извършването им – 31.08.2010 г.
Така даденото от въззивния съд разрешение на посочения от касатора материалноправен въпрос, обаче не е от значение за изхода на делото, тъй като окръжният съд е разгледал трудовия спор по същество и е приел, че е основателно и другото наведено от ищеца съображение за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно наказание, а именно – че то не отговаря по тежест на извършеното нарушение. В тази връзка в обжалваното решение е прието, че ищецът е отправил искане до работодателя за поправка на допуснатите от него грешки при вписването, и съответно – ги е поправил; че за периода от погрешното вписване на обстоятелствата до поправянето им вредоносни последици от дисциплинарното нарушение не са настъпили; че в периода, в който ищецът е допуснал нарушението, той е полагал извънреден труд допълнително по 2 часа на ден след изтичането на редовното работно време и е обработвал не по-малко от 33 заявления на ден – много повече от обичайния брой. При преценката на тези обстоятелства, отчитайки фактическата и правна сложност при обработката на големия брой заявления на ден, като нарушението е извършено точно в този период, в който ищецът е бил под напрежение и в състояние на преумора, въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, че наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.
При така приетото от окръжния съд по съществото на трудовия спор, следва, че независимо от това дали посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 194, ал. 1 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие или при съобразяване с практиката на ВКС, то това не влияе върху крайния изход на делото във въззивното производство. Това е така, защото крайните правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения иск са обусловени и от изложените от него алтернативни мотиви по съществото на трудовия спор за несъответствие на тежестта на дисциплинарното наказание с тежестта на извършените нарушения, а това остава извън постановката на изведения от касатора материалноправен въпрос. Установеното от въззивния съд несъобразяване на тежестта на процесното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушенията, само по себе си е достатъчно за уважаването на предявения по делото иск за отмяна на наказанието, но във връзка с това касаторът не сочи правни въпроси в изложението си и не е изложил и касационни основания в жалбата си.
С оглед изложеното, посоченият от касатора материалноправен въпрос не е от значение за изхода на правния спор пред въззивния съд, поради което и не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това същото не следва да се допуска, без да необходимо да се изследва наведеното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендиарните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1457/02.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2111/2011 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на С. С. К. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.