ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1107
София, 23.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
МЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 2380 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. общежитие [населено място], приподписана от адвокат Я.Я., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 01.ІІІ.2017г. по в.гр.д. № 56/2017г.
Ответницата по касационната жалба М. И. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Л. В. – В. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 01.ІІІ.2017г. В. е отменил решението на РС Враца от 28.ХІ.2016г. по гр.д. № 3393/2016г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер 5346.24лв. и за периода 23.ХІ. – 22.ХІІ.2016г., както и частично за разноски, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил С. общежитие да заплати на М. Х. още 931.58лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в уважителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. Присъдени са и разноски и държавна такса.
Съдът е приел, че уволнението на ищцата поради съкращение в щата е незаконно поради неосъществяване на закрилата по чл.333 ал.4 КТ. Работодателят е поискал съгласие от СО към С. в Общежитието и е получил писмо от зам.председателя на синдикалната организация, което не съдържа необходимото съгласие по чл.10 т.3 К. – съгласието е дадено еднолично от зам.председателя, а не от синдикалния орган, каквото предвижда К.. Уволнението е незаконно и поради неосъществяване на закрилата и по чл.333 ал.1 т.4 КТ – не е представено съгласие на ИТ за това предвид започнатото от ищцата на 22.VІ.2016г. – датата на издаване и връчване на уволнителния акт – ползване на отпуск за временна нетрудоспособност.
В касационната жалба са изложени оплаквания само във връзка с извода във въззивното решение за несъобразяване на уволнението със защитата по чл.333 ал.4 КТ.
В представеното след дадено от въззивния съд указание изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не е налице редовно дадено съгласие от зам.председателя на СО, а не от колективния орган, както и поради неправилно разрешаване и на въпроса, че върху работодателя ляга тежестта да установи редовността на даденото съгласие. В изложението се сочи неправилно разрешаване и на въпроса дали ищцата ползва закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ, след като тя е получила заповедта при отказ на 22.VІ.2016г.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Поставеният въпрос относно приложението в случая на чл.333 ал.4 КТ не е от значение за изхода на делото, тъй като произнасянето по него от ВКС няма да доведе до различно разрешение на спора между страните. Това е така, защото в касационната жалба, подадена в последния ден от преклузивния срок, е заявено оплакване само във връзка с извода в тази насока на въззивния съд, но не и във връзка с втория сам по себе си решаващ извод по приложението в случая на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. По силата на чл.290 ал.2 ГПК дори да допусне касационно обжалване, съдът би могъл да провери правилността на въззивното решение само по това посочено в жалбата основание, но той не би могъл да стори това служебно и по отношение на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Оплакване относно` тази закрила касаторът е заявил за първи път в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наречено от него „Уточнение към касационна жалба”, но тъй като това е сторено след преклузивния срок за подаването на касационна жалба, то не би могло да бъде съобразено от съда нито като основание за допускане на касационно обжалване, нито като основание за касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. възнаграждение за процесуалното й представителство пред настоящата инстанция от адвокат В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 70 от 01.ІІІ.2017г. по в.гр.д № 56/2017г.
ОСЪЖДА С. ОБЩЕЖИТИЕ В. да заплати на М. И. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН], 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: