О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
София,24.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 816 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Ш. и Р. Т. Ш. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 19.12.2009г. по гр.д.№727/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на Л. Б. Ш. и Т. В. Ш.,заместен от Р. Т. Ш. и Д. Т. Ш.,че Б. Н. С.,Г. Н. С.,М. Т. Т.,Л. Н. К., заместена от М. И. Л.,Е. И. Н.,В. И. Б. и Х. И. К.,Е. Н. Б.,заместена от М. В. К. и С. В. Н. и В. Н. К.,заместена от Е. Д. П. и А. Д. В., са собственици по наследство и реституция по отношение на площ от 340кв.м. от УПИ VІІ, пл.№889 в кв.65 по плана на[населено място],тонирана в жълто на комбинираната скица-приложение към заключението на в.л.А. А.,прието в с.з. на 19.11.2009г. и Л. Б. Ш.,Р. Т. Ш. и Д. Т. Ш. са осъдени да предадат владението върху този имот.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по претенция,различна от заявената в исковата молба и без да е правено изменение на иска в противоречие с т.6 и т.9 от ТР №1/2001г. на ВКС,както и по въпроса допустимо ли е да бъде разгледан ревандикационен иск за имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ без да е налице скица към решението на ПК,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представените с изложението решения на ВС и ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. Н. С. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че на ищците в качеството си на наследници на Н. К. С. е възстановено правото на собственост върху имот,включен в строителните граници на[населено място] /решение №4014А/10.03.1998г. на ПК-Г. Д./,заснет като имот пл.№889,за който са отредени 46кв.м. в парцел V,кв.37,681кв.м. в парцел VІ,кв.37,502кв.м. в парцел VІІ,кв.65,105кв.м. в парцел ХІІІ,кв.81 и 241кв.м. в парцел ХІІ,кв.81.
На ответниците в качеството им на наследници на В. Ш. е възстановена собствеността върху нива от 0.385дка,находяща се в строителните граници на Б.,съставляваща имот пл.№898,парцел VІІ, кв.65 по КП на селото от 1992г. като е налице частична идентичност между възстановените новопопълнени имоти-площ от 340кв.м. от имот пл.№898,възстановен на наследниците на В. Ш. попадат в границите на възстановената на наследниците на Н. С. площ от парцел VІІ,имот пл.№889,като в предхождащите кадастрални и регулационни планове на селото от 1929г. и 1965г. имотът не е включван и към момента на образуване на ТКЗС е бил извън регулация.
Прието е,че спорът е допустим за тази припокриваща се част от имота,като от съществено значение е дали възстановените имоти са били притежавани от наследодателите им към момента на образуване на ТКЗС.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства е прието,че в полза на наследодателя на ищците Н. С. към момента на образуване на ТКЗС е изтекла изискуемата 20-годишна придобивна давност-най-ранните данни за началото на владението му датират от 1935-1936г. и в различни периоди до 1957г., когато е образувано ТКЗС същият е владял имота и го е декларирал с данъчна декларация за непокрити земеделски имоти. Прието е,че не е доказано от страна на ответниците възстановения в тяхна полза имот да съвпада с притежаваното от наследодателя В. Ш. дворно място “в селото”,което е различно от нивата,от която е образуван имотът,предмет на иска /според изслушаната експертиза на в.л.А. притежаваното от В. Ш. дворно място е било парцел в регулация преди образуване на ТКЗС,а процесният имот е включен в строителните граници едва през 1992г./.
Изложени са съображения,че с оглед специфичния предмет на спора, който намира отражение и при идентифицирането на имота така,както е индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата молба,а и в хода на цялото производство по делото,въпреки непрецизния петитум,но по причина,че още към исковата молба са приложени и съответните комбинирани скици,отразяващи възстановения имот,вкл. и претендираната част от него, процесният имот следва да бъде идентифициран в диспозитива на решението така,както е възстановен на ищците,а не в идеални части.
С оглед на така изложените съображения досежно индивидуализацията на имота в диспозитива на решението,настоящият състав приема за неоснователни доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по причина несъответствие между заявената с исковата молба претенция и диспозитива на обжалваното решение. Изложената от въззивния съд теза съответствува на указанията,дадени в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и на преобладаващата съдебна практика при разглеждане на спорове за принадлежност на право на собственост върху имоти,възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за възможността да бъде разгледан ревандикационен иск за имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ без да е налице скица към решението на ПК /сега ОСЗ/ с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК е представено решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че искът по чл.108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен,ако към решението на ПК по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота.
И. в това решение становище досежно предпоставките за допустимостта на ревандикационния иск обаче в настоящия случай е неприложимо,тъй като е предявен иск за предаване владението върху имот, възстановен след проведена процедура по чл.13,ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ,т.е. след издаване на удостоверение и скица,т.е. издаването на скица в такава хипотеза предхожда издаването на решението за възстановяване на собствеността. В този смисъл е и решение №254/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на ІІ ГО на ВКС,в което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на същия въпрос. И тъй като изразеното от въззивния съд становище съответствува на даденото в решение №254/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на ІІ ГО на ВКС разрешение, следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.12.2009г. по гр.д.№727/2009г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: