4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
С., 8.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4257 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юриск. С. И. против въззивно решение от 14.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1146/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” с-в, с което като е потвърдено решението от 05.10.2012 г. на Софийски районен съд, 24 с-в, постановено по гр.д. № 17901/2011 г., е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК на Е. В. Д. срещу касатора, като е прието за установено, че ЕАД № 4103/Т. от 27.01.2001 г. на Митница В. е неистински документ – не е автентичен, не е подписан от Д. и не удостоверява вярно качеството му на отговорно лице по митнически режим „транзит” на внесен лек автомобил м. „Д. Б.”. К. твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК бъде отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решени в противоречие с практиката на ВАС, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал правния въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото, а именно: какво е доказателственото значение на графическата експертиза, извършена на копие от документ, при липсата на оригинала на документа и следва ли да се допуска такава експертиза по представени копия на документи. Като съдебна практика, за която твърди, че приетото във въззивното решение й противоречи, сочи, но не представя – решение № 7521 от 09.06.2009 г. по адм.д. № 589/2009 г. на ВАС.
Ответникът по касационната жалба Е. В. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Г., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен неоценяем установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната почеркова експертиза, е установено, че процесният митнически документ – ЕАД № 4103/Т. от 27.01.2001 г. на Митница В. е неистински – не е автентичен, не е подписан от Д. и не удостоверява вярно качеството му на отговорно лице по митнически режим „транзит” на внесен лек автомобил м. „Д. Б.”. Съдът е кредитирал заключението на почерковата експертиза, извършена върху ксерокопие на документа, като е приел, че оригиналът е бил унищожен от ответника-касатор и той е този, който е представил заверените копия от него като то е било четливо в частта му, която се изследва от вещото лице.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на ВКС и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая посоченото от касатора решение на ВАС по административно дело не съставлява такава практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставения правен въпрос – какво е доказателственото значение на графическа експертиза, извършена на копие от документ при липсата на оригинала на документа и следва ли да се допуска такава експертиза по представени копия на документи, е от значение за изхода на делото, но приетото от въззивния съд по този въпрос кореспондира с трайната съдебна практика и закона. Това е така, тъй като по искане на пълномощника на ищеца, който е оспорил автентичността на процесния митнически документ, представен в копие от касатора-ответник, съдът е назначил графическа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, в т.ч. и от ответника и е прието от решаващия съд като обективно и компетентно. В случая съдът е приел, че заключението е изготвено както въз основа на представеното копие на документа от страна на ответната агенция, която е унищожила оригинала, така и на свободни образци от почерка и подписа на ищеца, положени в различни оригинални документи, описани в заключението, които не са били оспорени от касатора. В тази връзка въззивният съд, извършвайки проверка на автентичността на оспорения подпис чрез сравняване с други безспорни документи, в т.ч. и след изслушване на специализирана експертиза, е съобразил същата наред с всички доказателства по делото в тази насока и е приел, че тя е обективна и компетентно дадена/чл. 202 ГПК/. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не е развито от касатора. Липсва обосновка защо правния въпрос от процесуално естество е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответните правни норми са неясни и се нуждаят от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението им или създадена такава се нуждае от промяна.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1146/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” с-в, по касационна жалба с вх. № 45903 от 17.04.2013 г. на Агенция „Митници” [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: