О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
ГР. София, 10.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1025/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на СУ „Св. Климент Охридски” срещу въззивното решение на С. градски съд / СГС/ по гр.д. №79/09 г., с което са уважени за размера над 30 000 до 50 000 лв. предявените от Р. К. , А. К. и В. К. срещу касатора искове по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на К. К. – съпруг и баща на ищците, настъпила при тр. злополука на 4.09.06 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.280 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т. 3 /материалноправният въпрос от предмета на спора за определяне размера на обезщетението по справедливост е от значение за точното прилагане на закона – чл.52 от ЗЗД; в случая обезщетенията са необосновано завишени спрямо присъжданите в трайната практика на съдилищата/.
За да уважи предявените искове за обжалвания размер въззивният съд е приел, че той обезщетява действително претърпените от ищците болка и страдание от внезапната смърт на техния съпруг и баща. Обсъдил е относимите към определяне на обезвредата по чл.52 от ЗЗД обстоятелства – сплотеността / до неразделност/ на семейството на починалия и тежкото понасяне на загубата му от ищците, като е индивидуализирал страданието с конкретните за всяка белези / невротични здравословни проблеми, промяна в психиката и поведението за продължителен период от време/. Така определеното обезщетение съответства на указанията, дадени в ППВС №4/68 г. за прилагането на установения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, който не е абстрактен, а се обосновава с конкретните обстоятелства по случая. Затова приложеното от касатора невлязло в сила решение на ОС Бургас по гр.д. №985/07 г., постановено на същото основание, но при друга фактическа обстановка – за обезщетяване на други лица и при други обстоятелства, не сочи на противоречие на въззивното решение с константна практика на ВКС и съдилищата по прилагането на чл.52 от ЗЗД.
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №79/09 г. от 13.04.09 г. в частта, с която исковете по чл.200 от КТ са уважени за размера над 30 000 до 50 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: