О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
София,07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 926/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Л. М. против решение №213/08.05.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №215/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 23.12.2008г. по гр.д. №742/2008г. по описа на П. районен съд и вместо него е постановено:по иска на А. Л. М. против Н. Л. М. приема за установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на УПИ-І-283 с площ от 610 кв.м,незастроен в кв.42 по плана на с. В. при описани в решението граници,като осъжда ответника да предаде владението на имота и отменява нот.акт №24,т. ХV,д. №4540/1997г. в описаната в решението част.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които имат значение за точното прилагане на закона,основания за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. В подкрепа на тези си твърдения касаторът излага аргументи,че постановеното решение е недопустимо,постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като съдът неточно е приложил разпоредбата на член 79 от ЗС,възприел е едностранчиво,частично и подборно събраните по делото доказателства,поради което е достигнал до необосновани изводи и в противоречие със закона,като в същото не е цитирана никаква практика на ВКС,на която произнесеното от въззивния съд да е в противоречие,нито се прилагат такива съдебни актове на ВКС към изложението.
Ответникът по касационната жалба А. Л. М.,в писмения си отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касацонно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е стигнал до извода,че сключения договор за дарение,съгласно нот.акт №24,н.д. №4540/1997г. описа на нотариуса при П. районен съд,не е породил целения ефект в полза на ответника Н,тъй като дарителите по същия-негови родители Л. М. и И. М. ,към този момент са били само ползватели на дарения имот,но не и негови собственици,тъй като са прехвърлили собствеността по договор за замяна от 11.06.1978г.,нот.д. №904/1978г., сключен с другия им син А. Л. М.,съгласно т.1 от посочения нот.акт,като са си запазили правото на ползване върху прехвърлените имоти,а в замяна на посочените в акта прехвърлени имоти са получили описания в пункт втори на акта недвижим имот ,представляващ парцел **** в кв.50 по плана на селото.
Изложените от касатора като основания за допускане на касационно обжалване в горепосоченото приложение към касационната жалба,по своята същност съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,по които съдът се произнася при положение ,че е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Само цитирането на разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,само по себе си,не може да доведе до допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213/08.05.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №215/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: