О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3840
София, 19.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3840 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Н. А. Л. и Е. Н. С., чрез процесуален представител адв.Ж., срещу решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.д.№347/2015г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 03.12.2014г. по гр.д.№1459/2013г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Е. П. М. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. П. М., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са осъдени Н. А. Л. и Е. Н. С. да заплатят на Е. П. М. сумата от 41 000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, от която: 18 000лв., представляваща дължима годишна издръжка за периода от 2010г. до 2012г.; 23 000лв., представляваща част от общо дължимата сума по договор за издръжка и гледане от 25.02.2005г., обективиран в н.а. №15/2005г., новиран с договор от 07.10.2009г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР №1 от 0401.2001г. по тълк.д.№1/2000г., ОСГК на ВКС, но не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „относно обсъждането на доводите на страните и събраните по делото доказателства”. Считат, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №36 от 24.03.2014г. по т.д.№2366/2014г. на ВКС, ІІт.о., решение №66 от 05.07.2012г. по т.д.№376/2011г. на ВКС, Іт.о., решение №205 от 30.12.2005г. по т.д.№654/2020г. на ВКС, ІІт.о., поради това, че „въззивният съд не е обсъдил: възражението на ответниците относно унищожаемостта на договорите, чието изпълнение се иска /възражение по чл.29, ал.1 ЗЗД/; доводите на ответниците относно тълкуване на клаузите от договора, касаещи погасяването на задълженията по договора с нотариално удостоверяване на подписите на страните от 07.10.2009г. със смъртта на наследодателя им; не обсъжда никакви доказателства извън нотариалния акт и нотариално удостоверения договор от 07.10.2009г. – нито писмени такива, приложени към отговора на исковата молба, нито гласните, събрани в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд”. Касаторите сочат също, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №193 от 30.07.2013г. по гр.д.№1025/2012г. на ВКС, ІVг.о. по въпросите: 1/ въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката; и 2/ от значение ли са за измамата като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване. Касаторите считат, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна практика поради това, че не са обсъдени възражението за унищожаване на сделките, чието изпълнение се иска /сочат, че „основанието за унищожаемост е фактът, че ищцата умишлено е въвела в заблуждение наследодателя на ответниците, че ще упражняват съвместно правото на ползване върху имота, като тя ще освободи част от жилището, за да може той да ползва тази част”/ и доводите на ответниците в тази връзка. Съгласно приетото в т.4 на ТР №1/2013г., ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възражение за унищожаемост не е релевирано от ответниците по иска с отговора на исковата молба, а едва с молба от 05.11.2013г. във връзка с определението на съда по чл.146 ГПК. Поради това поставените въпроси във връзка с това възражение не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил възражението им, че задължението на А.-Весел Л. е било погасено с факта на настъпване на неговата смърт. В тази насока въззивният съд е изложим съображения, че задължението за заплащане на парична сума не е задължение, което е поето с оглед личността на длъжника, поради което след неговата смърт не се погасява, а преминава по право върху неговите наследници.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат на основание чл.81 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.д.№347/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: