4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1780 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. А. Р. и Д. И. Р. – двамата от [населено място], приподписана от адв. И. Ш., против въззивното решение № 57 от 19 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 279 от 20 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г., за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и движими вещи.
В жалбата се сочи, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, защото съдът направил неправилно тълкуване на § 11, ал. 2 ПЗР ЗОПДИПП във връзка с производството по ЗСГ пред Комисията по чл. 38 ЗСГ (отм.); не се установяват предпоставките на чл. 4 от ЗОПДИПП, защото договорите за придобиване на собственост и моторни превозни средства са нищожни на основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 152 ЗЗД, а и са привидни – нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; придобитото имущество не е на значителна стойност, защото съдът е използвал пазарната, а не продажната цена за основа; неправилно са интерпретирани доказателствата по делото и са пренебрегнати данните за печалби от “Е.”, без съда да назначи съответната експертиза; не е налице основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на касаторите, защото периодът на придобиване на имуществото е преди периода на извършена престъпна дейност; съдът в нарушение на закона е постановил отнемане на цялото имущество в режим на съпружеска имуществена общност, а в тежест на ищеца е било да установи, че принос от страна на съпругата липсва; един от недвижимите имоти е придобит изцяло с парични средства, предоставени като дарение от бащата на касаторката; съдът не е взел предвид средства, получени от касаторите от продажба на друго имущество. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: по тълкуване на разпоредбата на § 11, ал. 2 ПЗР ЗОПДИПП във връзка с чл. 38 и чл. 42 ЗСГ (отм.) – дали под “започнало производство” се има предвид производството по ЗСГ (отм.) във фазата на действия на прокурора след получаване на преписката (чл. 42 ЗСГ – отм.), на съдебна фаза, или е достатъчно да е започнала административната фаза на производството; какъв е критерият, съобразно който да се установи дали придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИПП – неговата пазарна стойност или неговата придобивна стойност (сочат се определение на ВКС и решение на апелативен съд); може ли съдът да не обсъди представени доказателства за законен произход на доходи поради неизследването им в съответните експертизи от първоинстанционния съд (сочи се ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ВКС, т. 11 и ТР № 1/2000 г. на ОСКГ, т. 10).
Ответникът К. за у. на и., п. от п. д., чрез инспектор-юрист Т. Л. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че стойността на придобитото имущество следва да се преценява по пазарната му стойност, която към момента на придобиването на движимото и недвижимото имущество е била в размер на 4416,74 минимални работни заплати, а сумите, дадени в заем на трети лица от касаторите са в размер на 648,62 минимални работни заплати, а доходите са в размер на 6373,87 минимални работни заплати, от които законни са доходите на касаторката от стопанска дейност в размер на 367,89 минимални работни заплати; за приходите от печалби от “Е.” съдът не се произнася, защото не са били предмет на изследване от първата инстанция, не е имало искания в тази насока от касаторите и във въззивната инстанция не се правят доводи в тази връзка; приходите от заеми са имуществен пасив, за чието погасяване не са установени законни източници; за установяване на приноса на касаторката не са достатъчни сведенията от роднини и тежестта на доказване е нейна; недоказано е твърдението за извънсемейния характер на средствата за придобиване на жилище; не са представени доказателства за сключени заемни договори с продавачи, за да се преценява приложението на чл. 152 ЗЗД.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване по поддържаното твърдение за недопустимост на иска предвид налична процедура по ЗСГ (отм.), във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Другите два поставени правни въпроса не са разрешени от въззивния съд по поддържаните от касаторите основания – противоречивото им разрешаване от съдилищата и разрешаване в противоречие с практиката на ВКС. На материалноправния въпрос ВКС вече е дал отговор в процедурата по уеднаквяване на съдебната практика по чл. 290 и сл. ГПК – например в решение № 471 по гр.д. № 641 за 2009 г. на ІІІ ГО се приема, че стойността на придобитото имущество като цяло е сборната реална пазарна цена към момента на придобиване на съответния актив, поради което не е налице разрешение на въззивния съд, което да е сторено в противоречие със задължително тълкуване по поставения въпрос. По процесуалноправния въпрос въззивният съд е изложил точно защо не е предприел действия по служебно назначаване на съответната експертиза, но касаторите не са поставили правен въпрос по конкретните изводи на съда в тази насока.
За касационното обжалване касаторите дължат държавна такса от 7955,98 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение 57 от 19 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
УКАЗВА на Р. А. Р. и Д. И. Р. – двамата от [населено място], в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представят в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 7955,98 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: