О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София, 08.11.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3860 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. Ч. от [населено място], срещу решение от 14.11.2012г. по в.гр.д.№518/2012г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 11.06.2012г. по гр.д.№3484/2011г. на Районен съд – Дупница, е отхвърлен предявения от В. Х. Ч. иск с правно основание чл.127а СК – за пътуването на детето В. Н. Р. в чужбина.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. В. Р. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил искането на майката В. Х. Ч. да бъде разрешено на детето В. Н. Р., родено на 23.03.2003г., да напуска пределите на Република България, да пътува и пребивава в чужчина, когато е необходимо до навършване на пълнолетие, без съгласието на бащата Н. В. Р.
Въззивният съд е приел, че исканото заместващо съгласие от съда не следва да бъде дадено, доколкото в исковата молба не е посочена конкретна цел, държава и за какъв период ще се посети.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, сочи, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса относно предпоставките за даване на заместващо съгласие на единия родител за пътуване на малолетно дете в чужбина, които са основание на съда да не разреши, респ. да разреши, неограничено пътуване извън страната на малолетно дете. Противоречивата практика на съдилищата е уеднаквена със задължителна практика на Върховния касационен съд – постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. С решение №697 от 01.11.2010г. по гр.д.№№1052/10г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. Държавите-членки на Европейския съюз/. Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства. В този смисъл решение №418 от 17.07.2009г. по гр.д.№1091 по описа на ІІг.о. за 2008г., постановено от ВКС, Іг.о., решение №982 от 15.03.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС, ІVг.о. /на което и самият касатор се позовава/ и решение №236 от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Не е налице противоречие на въззивното решение по поставения въпрос и с останалите посочени от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В решение №234 от 30.05.2012г. по гр.д.№1580/2011г. на ВКС, ІVг.о. са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и е споделено приетото с тях, че не е в интерес на детето да бъде разрешено в на единия от родителите да го извежда зад граница без съгласието на другия постоянно и неограничено, като при възникнала нужда за детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. С последното от решенията на ВКС – решение №789 от 13.01.2011г. по гр.д.№45/2010г. на ВКС, ІІІг.о., на които касаторът се позовава като практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, също са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и е споделено приетото с тях, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено /по отношение на брой, време и дестинация/ извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител. Видно от съдържанието на исковата молба, с която съдът е сезиран, искането е за разрешаване на неограничено пътуване на малолетното дете без съгласие на бащата. Както се посочи, в съответствие със задължителната съдебна практика е прието, че такова разрешение не може да бъде дадено. В случая не се касае за частично или изцяло уважаване на иск, а се касае за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане – в този смисъл решение №789 от 13.01.2011г. по гр.д.№45/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение №130 от 26.06.2012г. по гр.д.№578/2011г. на ВКС, ІІІг.о.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2012г. по в.гр.д.№518/2012г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: