ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1109
София,12.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3806 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв.К. Т. от АК-Бургас срещу решение № І-40 от 29.04.2015г., постановено по в.гр.д. № 358/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 129 от 27.01.2015г., постановено по гр.д. №7625/2014г на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. П. А. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание, наложено му със заповед №157/08.10.2014г. на представител на ответника-работодател за нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 03.10.2014г., състоящо се в самоволно напускане на мястото на работа, без получено за това разрешение по съответния установен в предприятието ред.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Й. В.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. П. А. иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.188, т.1 от КТ. Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, е приел за установено, че ищецът работи при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „организатор на производството”. Със заповед №175/08.10.2014г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в самоволно напускане на мястото на работа без да е получено за това разрешение по съответния установен в предприятието ред. При издаване на заповедта са спазени императивните изисквания на закона: посочени са нейният автор и адресат, пояснена е волята на работодателя и е ясно изразено правното основание за наложеното наказание-чл.192, вр. с чл.188, т.1 от КТ. Заповедта е издадена в преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, от компетентно лице, съгласно заповед №163/30.09.2014г. на управителя на ответното дружество. Спазено е изискването на чл.193, ал.1 от КТ за даване на обяснения, които са представени от служителя в писмен вид на 06.10.2014г. При определяне на наказанието работодателят е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, като предвид невисоката тежест на допуснатото нарушение и последиците от него, е наложил най-ниската по интензитет санкция на чл.188, т.1 КТ. Работодателят правилно е приложил разпоредбата на чл.188, т.1 от КТ, тъй като с поведението си на 03.10.2014г. Д. А. е извършил необосновано нарушение на трудовата дисциплина, свързано с нерегламентирано по-рано напускане на мястото на работа. Ищецът не е доказал твърдението си за дадено му по надлежния ред разрешение от висшестоящи служители в предприятието-свидетелите по делото Г. К. или В. Г.. В тази насока са и показанията на свидетеля С. А., който отрича ищецът да го е информирал за желанието си да напусне работа по-рано. С оглед заявения от ищеца довод за издаване на процесната заповед от лице, което не разполага с правомощията да образува дисциплинарни производства и да налага дисциплинарни наказания, въззивният съд е приел, че видно от заповед №163/30.09.2014г., издадена на основание чл.259, ал.1 от КТ за временно изпълнение на длъжност, за времето от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. управителят на [фирма] Ю. Б. е възложил функциите и задачите на управител на В. Г.-главен инженер. Издадено е и „генерално пълномощно”, в което са изброени правата, с които главният инженер Г. е упълномощен, сред които било и правото да прекратява трудовото правоотношение на всички работещи в дружеството, на всички основания предвидени в КТ и след спазване на на предвидените в закона процедури. От цитираните документи се налага извод, че на упълномощения главен инженер Г. са били възложени за изпълнение функциите и задачите на управителя на дружеството за времето на отсъствието му, включително и правото да прекратява трудовите правоотношения на работещите в дружеството, независимо на какво основание, следователно и при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. След като правомощията на упълномощения включват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, по аргумент за по-силното основание съдът е приел, че те включват и налагане на по-леки наказания, каквото е наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „забележка”.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като повдига следните материалноправни въпроси:
1.Може ли по заместване служител да даде разрешение за преждевременно напускане на работното място на друг служител, равен нему по ранг и длъжност; 2.Може ли трайно прилаганата практика в предприятието по отношение на разрешението за преждевременно напускане на работното място от работниците и служителите да служи за уставен ред помежду им при липса на изрично приет правилник от работодателя; 3.Може ли упълномощеният да представлява работодателя служител да налага дисциплинарни наказания на работниците и служителите в предприятието при липса на изрично делегирано право за това в съответното пълномощно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение № І-40 от 29.04.2015г., постановено по в.гр.д. №358/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд, поради следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК допускането до касационно обжалване е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора процесуалноправен или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване, като обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Никой от поставените от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По същество тези въпроси изразяват доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора.
С оглед на гореизложеното, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3, вр. с ал.8 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски в размер на 200 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-40 от 29.04.2015г., постановено по в.гр.д. № 358/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. П. А., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], бл.№, вх., ап. да заплати [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес: [населено място], територия на [фирма], южна промишлена зона, на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.