О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София, 19.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3961 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Постоянна детска ясла Пролет” – [населено място], чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 12.03.2015г., постановено по в.гр.д.№91/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което след отмяна на решение от 17.12.2014г. по гр.д.№1574/2014г. на Районен съд – Дупница, са уважени предявените от Й. Д. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Й. Д. В. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Й. Д. В. срещу „Постоянна детска ясла Пролет” – [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №222/24.09.2014г. на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”медицинска сестра” в ОДЗ [населено място]; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя въпрос: „работодателят бил ли е длъжен да извърши подбор между работниците в цялото предприятие или само в организационно обособената структура, в която се извършва съкращаване на щата”, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №306 от 09.10.2013г. по гр.д.№1851/2013г. на ВКС, ІVг.о. и решение №625 от 08.01.2010г. по гр.д.№3407/2008г. на ВКС, ІІг.о. Поставеният от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение за незаконност на уволнението. С въззивното решение е прието, че не е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл.333, ал.4 КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката – синдикален член по чл.328, ал.1, т.2 и 3 КТ, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 КТ. Прието е от въззивния съд, че случая закрилата по чл.333, ал.4 КТ, вр. чл.10, т.3 К. е приложима и не е спазена, поради което и съгласно чл.344, ал.3 КТ уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2015г., постановено по в.гр.д.№91/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: