3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
С., 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на13.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №672/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. Е. против решение №49/18.02.2010г. на Л. окръжен съд,постановено по гр.д.№84/2009г. по описа на същия съд,с което е обезсилено решение №82/22.10.2008г. по гр.д.№77/2006г. по описа на Т. районен съд,поради недопустимост на иска с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,без да се формулират точно какви са тези въпроси.Излагат, се аргументи за погрешни изводи на съда относно наличие на обективно и субективно тъждество между предмета и страните по гр.д.№77/2006г. по описа на Районен съд[населено място],като се твърди,че не е разрешен спор с влязло в законна сила решение,което да представлява пречка от процесуален характер.В подкрепа на това свое твърдение касаторът се позовава на определение №154/03.05.2007г. по ч.гр.д.№754/2007г. по описа на ВС,с което е отменено определение на първоинстанционния съд в настоящото производство,за прекратяване на производството по гр.д.№77/2006г. по описа на Районен съд[населено място] ,на основание член 224 ал.1 от ГПК/отм/ и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия,с оглед на което счита за неоснователни изводите на въззивния съд за наличие на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт.
В мотивите на решението си,въззивният съд е констатирал,че предмет на спора е правото на собственост върху имот от 5 дка ,находящ се в местн.”Мъстяк”,землището на[населено място],Л. област,който понастоящем е заснет и попада в североизточната част на възстановен на наследниците на А. Е. А.-общия наследодател на страните по делото,имот №044005 по КВС на[населено място] с площ 29,639 дка находящ се в местн.”Равнище” в същото землище,по силата на решение №ГЛ87/17.06.1998г. на ОСЗГ Т..Този имот е предмет на допусната и извършена делба между наследниците на А. Е. А.,включително и касатора,който е негов син,съгласно влезлите в законна сила решение №430/25.11.1999г. по гр.д.№314/1998г. по описа на РС Тетевен и решение №187/26.02.2002г. по гр.д.№314/1998г. по описа на РС Тетевен.В тази връзка,въззивният съд е стигнал до извода,че съгласно член 282 ал.1 от ГПК/отм/ към момента на подаване на исковата молба-17.01.2006г.,влязлото в законна сила решение по допускане на делбата от 22.10.2001г. с решение №610/22.10.2001г. по гр.д.№668/2000г. по описа на ВКС,ІГО,формира сила не пресъдено нещо по отношение налице ли е съсобственост,между кои лица,при какви права и по отношение начина на прекратяване на тази съсобственост,което решение обвързва ищеца,настоящ касатор,като един от наследниците на А. Е..Съдът е стигнал до извода,че заявеният понастоящем иск по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ има за предмет част от имота,възстановен на общия наследодател и като такъв предмет на допусната делба,с влязлото в законна сила решение,поради което този иск е следвало да бъде предявен преди постановяване на това решение за допускане на делба,който спор се явява преюдициален спрямо решението по допускане на делбата,което ищецът не е сторил,поради което по отношение на този имот е налице сила на пресъдено нещо,съгласно това решение по допускане на делбата, и предявения иск е недопустим.
С оглед съдържанието на изложението на касатора за допускане на касационно обжалване,липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,по който се е произнесъл въззивния съд.Съгласно Търкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС –т1-правният въпрос от значение за изхода на делото е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.Видно от изложението на касатора за допускане на касационно обжалване,в същото се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,което изисква произнасянето по правния въпрос от значение за изхода не делото,разрешен с обжалваното въззивно решение да е в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49/18.02.2010г. на Л. окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№84/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: