3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София, 27.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2577 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 47 от 24.02.17г.по в.гр.дело № 547/16г.на Пернишкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 705 от 1.06.16г.по гр.дело № 998/16г.на Пернишкия районен съд в осъдителната му част.С него същата страна е осъдена да заплати на К. М. Е. сумата от 10 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени от професионално заболяване „вибрационна болест 2-3 ст.”,констатирана с ЕР на Т. № 352 от 16.04.15г.,ведно със законната лихва,считано от 16.04.15г.до окончателното плащане.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси:1.Следва ли въведения критерий за справедливост в разпоредбата на чл.52 ЗЗД да е съобразен с конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай; 2.Експертното решение на Т.,което установява професионалния характер на заболяването ,трябва ли да е влязло в сила; 3.Задължен ли е въззивният съд в мотивите на акта си да обсъди всички доводи и възражения на страните.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата К. Е. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 17 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая от назначената съдебно-медицинска експертиза и от свидетелските показания е установено,че в резултат на професионалната болест ищцата търпи ежедневно болки предимно по протежение на гръбначния стълб,по изразени и с периодично обостряне в кръста и шията; ограничена е подвижността на гръбначния стълб; налични са болки по ръцете и краката и изтръпвания; променена е чувствителността на крайниците й; при излагане на ниски температури и влага пръстите на ръцете й посиняват,което е придружено със силна болка; чувства слабост и лесна умора на ръцете.Посочените последствия от заболяването на ищцата водят до затрудняване на ежедневното й битово обслужване,което е наложило да живее със семейството на дъщеря си и да ползва нейната помощ.С оглед на изложеното въззивният съд е приел,че сумата от 10 000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в т.ч.и приложеното към касационната жалба решение № 85 от 29.04.14г.по гр.дело № 7182/13г.на ІІІ г.о.на ВКС,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
На въпроса: Експертното решение на Т.,което установява професионалния характер на заболяването,трябва ли да е влязло в сила, е даден отговор в решение № 213 от 12.07.11г.по гр.дело № 1761/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК.В него е посочено,че по иск за обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл.200 КТ е тежест на работника е до докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на Т. или Н..Не е необходимо обаче върху експертното решение да има отбелязване от органа,който го е издал,че решението е влязло в сила и на коя дата.Работодателят,който оспорва обстоятелството,че решението е влязло в сила,трябва да представи доказателства,че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящ административен или съдебен орган.
Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с тази практика,на която се е позовал в мотивите на решението си.Ответното дружество – работодател не е представило доказателства,че е обжалвало решението на Т..
Въззивният съд, в мотивите на акта си, е обсъдил събраните доказателства,доводите и възраженията на страните,поради което и третият въпрос също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.
На основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА във връзка с чл.9 ал.3 от Таредба № 1 от 2007г.за минималните размера на адвокатските възнаграждения касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв.И. В. сумата 624 лв адвокатски хонорар за безплатната правна помощ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 47 от 24.02.17г.по в.гр.дело № 547/16.на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица],ЕИК[ЕИК] да заплати на адв.И. Г. В. ЕГН [ЕГН],с адрес : [населено място], [улица] сумата 624 лв/шестотин двадесет и четири/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.