О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София 09.12.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 7 декември 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1858/ 09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 232 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 951/08 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 131 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 186/06 г. на Елинпелинския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. К. Н. и М. К. Б. против С. К. Я. и Г. К. Я. искове за възстановяване на запазените им части от наследството на С. Х. Я. и К. Г. Я. чрез намаление на дарението, извършено от наследодателите в полза на ответниците с нотариален акт № 91, т.І, дело № 560/99 г. и е постановено друго, с което на основание чл. 30, ал.1 ЗН са възстановени запазените части на А. К. Н. и М. К. Б. от наследството на С. Х. Я. чрез намаляване на дарението до размера на запазените им части- по 3 064.08/ 11 146 ид. части за всяка от тях, а за възстановяване на запазените им части от наследството на К. Г. Я. ответниците С. К. Я. и Г. К. Я. са осъдени да заплатят на А. Н. и на М. Б. по 3 242 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила. Със същото въззивно решение са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от С. Я. и Г. Я. против А. Н. и М. Б. насрещни искове с правно основание чл. 72 ЗС за сумата 2 668 лв., представляваща стойността на подобренията, направени в имота след сключване на договора за дарение.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от С. Я. и Г. Я.. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно в частта по исковете по чл. 30 ЗН поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че въззивният съд неправилно е определил стойността на наследствената маса на двамата наследодатели, като е пропуснал да включи в наследството от К. Я. стойността на 1 крава и 4 бр. овце, а в наследствената маса на С. Я. – стойността на имуществото, останало в наследство от починалата на 30.03.2009 г. / след приключване на устните състезания във въззивната инстанция/ нейна сестра Ц. М..
Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него е дадено разрешение на материалноправни въпроси, свързани с наследствените права и произтичащите от тях имуществени права, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид “значимостта на обществените интереси, свързани с упражняването на наследствените права и на правото на собственост”. В допълнителна молба жалбоподателят Г. К. Я. е уточнил, че разрешените с въззивното решение правни въпроси, по които се иска произнасяне на ВКС, касаят образуване на наследствената маса, изчисляване на запазената и разполагаемата част, възстановяване на запазени части.
Ответниците по касация А. К. Н. и М. К. Б. изравят становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на наведеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Страните по делото са наследници по закон на С. Х. Я., поч. на 27.07.2002 г. и на К. Г. Я., поч. на 15.02.2003 г. С нотариален акт № 91, т.І, дело № 560/ 1999 г. С. и К. Я.и дарили на своите синове С. Я. и Г. Я. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в с. Априлово, Софийска област, с площ 1 215 кв.м., съставляващо парцел ІІІ- 360 в кв. 36 по плана на селото, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда.
За да направи извод, че дарението накърнява запазената част на ищците, въззивният съд е изследвал масата от всички имоти, които са принадлежали на всеки един от двамата наследодатели към момента на тяхната смърт, съответно 27.07.2002 г. и 15.02.2003 г. Приел е, че към момента на откриване на наследството от С. Я. дарението е било на стойност 22 292 лв. и тъй като имотът е бил съпружеска имуществена общност на двамата дарители, е включил в масата 1/2 ид. част от него на стойност 11 146 лв. Към тази стойност е прибавил стойността на 1/2 ид. част от останалите в наследство движими вещи – готварска печка “Р.”, фризер, готварска печка на твърдо гориво, 3 бр. легла с метални табли, кухненска маса – малка, маса – голяма, ел. бойлер, крава, кон, каруца и ярмомелка, както и стойността на 1/7 ид. част от парцел и земеделски имоти, останали в наследство от нейния баща Х. М.. В наследствената маса от К. Я. съдът е включил 1/2 ид. част от дарения имот, който към момента на откриване на наследството е бил на стойност 26 030 лв., ? ид. част от описаните по- горе движими вещи, както и земеделски имоти, останали в наследство от неговия баща Г. Н.. След като е определил стойностното изражение на масата по чл. 31 ЗН и съответно на запазените и разполагаемите части от наследството на всеки от наследодателите поотделно, на дяловете, които ищците получават по закон от свободното имущество на С. Я. и на К. Я. и ги е съпоставил стойностното, въззивният съд е заключил, че дарението накърнява запазените им части по чл. 29 ЗН. Изследвани са и предпоставките на чл. 36, ал.2 ЗН, като е прието, че ответниците могат да задържат дарения от К. Я. имот като възмездят ищците с паричната равностойност до възстановяване на техните запазени части, но не могат да задържат дарението от С. Я. и то следва да бъде намалено.
Общо формулиран въпросът за наследствените права – образуване на наследствената маса, изчисляване на запазената и разполагаемата част, възстановяване на запазената част, без да се свърже с конкретиката на разрешения с обжалваното решение правен спор, не може да бъде квалифициран като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, обосноваващ наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос винаги е конкретен, включен в предмета на спора и е обуславящ решаващата воля на съда. Видно от изложението в двете касационни жалби, касаторите възразяват относно приетото от съда веществено съдържание на масата по чл. 31 ЗН, като поддържат, че в наследство от двамата наследодатели са останали и други вещи, които не са били включени в нея. Какво имущество конкретно се включва в масата по чл. 31 ЗН е фактически, а не правен въпрос, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Поради това, макар в случая да е от значение за изхода на спора предвид съществуващата обвързаност между наследствената маса, стойностното изражение на запазените и разполагаемите части от наследството и възможността наследникът да получи полагащата му се запазена част от свободното имущество, въпросът дали към момента на смъртта си наследодателите са притежавали и друго имущество, което е следвало да бъде включеното в масата по чл. 31 ЗН, доколкото не е свързан с тълкуването на закона, а с доказване на конкретни факти, не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 951/08 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: