О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 667/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
П. П. чрез своя процесуален представител адвокат С е обжалвал решението на Софийския градски съд от 08.12.2008г по гр.д. 2551/2007г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 24.01.2007г по гр.д. № 2311/2005г и в тази част е постановено ново решение. С него въззивният съд прогласил нищожността по чл.26 ал.2 ЗЗД на договорите от 22-05.2001г, с които чрез нот.акт № 65/2001г С. П. С. продал на С. Д. Д. празно дворно място от 800 кв.м. а по графично изображение от 650 кв.м. обозначено като имот с № 1* по план на местността „Б” гр. С. по исковете предявени от С. П. С. срещу С. Д. Д. и Р. Н. Д.
И договор сключен с нот.акт № 66 между С. П. С. и С. Д. Д. и Д. К. М. и на Б. С. С. М. за прехвърляне собствеността върху празно дворно място с № 1* от 500 кв.м.
На основание чл.108 ЗС осъдил П. С. П. да предаде на С. П. С. владението върху двата имота-имот с № 1* и имот с № 1* по регулационния план на гр. С. м.”Б” а по настоящем-бул.”Е”.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че материално правният въпрос-липса на подпис на продавача върху оспорен нотариален акт, само по себе се основание ли е да се приеме,че липсва воля за сключване на договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот- бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и на ВС и на ВКС и че това било основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280ал.1 т.1 и т.2 ГПК / посочена е само текстово и т. 3 , но не е обусловена от съображения и не са подкрепени с доказателства,поради което ВКС не я разглежда/
Върховният касационен съд след проверка на изложеното основание за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането не е основателно.
Не е вярно твърдението,че имало оспорване само на подписа на продавача е не нямало оспорване на получените за продажбата,суми. В нотариалните актове не се съдържат изявления на продавача,че е получил цената на продадените имоти. Не са описани и постройките в тях. Сделките са били за празни дворни места и производството се е съсредоточавало само върху съдържанието на двата нотариални акта. И в двата нотариални акта се съдържат изявления на купувачите за каква сума купуват имотите и се съдържало описателно изложение че я били „ изплатили напълно на продавача С. П. С.”,но няма изявление на самия продавач че ги е получил. При наличието на няколко експерти и две тричленни експертизи,които по категоричен начин се установили,че подписът не е на продавача, при упоритото твърдение на ответниците че е техен, тогава какво друго е било необходимо на решаващия съд за да приеме,че не е имало воля за сключване на договор за продажба на двата недвижими имоти. Изброените документи-декларации и пр. съпровождат преписката за продажба, но не я доказват. Защото за действителността й ЗЗД изисква наличието на воля на участващите страни за сключването на договорите. В конкретния случай волята се обективира в подписване на нотариалния акт пред нотариуса и след като не е налице този подпис, правилно е прието,че двете сделките са били нищожни. Последващите сделки-тези извършен с нот.акт № 143 и нот.акт № 144/2002г ,с които и двата недвижими имоти са били продадени на третото лице П. С. П. както е приел и Софийският градски съд, не са довели до никакви правни последици. Касационният жалбоподател П. П. не е можел да се легитимира като собственик с тях и съобразно чл.108 ЗС въззивният съд го е осъдил да предаде владението на действителния собственик.
Софийският градски съд е постановил решението си при приетите от него обстоятелства и съобразно закона-чл.235 ал.2 ГПК.
Посочените решения-Р по гр.д. № 411/2005г на СГС, Р № 488/2003г 1 Г. О. ВКС са в подкрепа на това,което е приел и Софийския градски съд.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 08.12.2008г по гр. д. № 2551/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: