О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София, 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 968 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. В. против решение № 113 / 10.03.2009г., постановено по гр.д. № 128/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1083/26.11.2008г., постановено по гр.д. № 1350/2007г. на РС- Пазарджик. С последното е отхвърлен иска по чл. 32, ал.2 от ЗС, предявен от касатора против С. Я. Б., А. С. Б., Ц. С. В., П. А. П. за разпределение ползването на дворно место, съставляващо УПИ * от кв. 37 по плана на гр. П. с площ 429 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът не притежава никаква идеална част от този имот, защото Ц. С. С. , която е купила с н.а. № 72, т.ІІІ/1939г. дворното место с построената в него къща, за което може да се приеме, че е идентично на имота по исковата молба, се е разпоредила приживе с него с н.а. № 82,т.ІІІ./16.10.1958г. в полза на дъщеря си А. С. В. Прехвърлителката е починала шест дни по-късно на 16.10.1958г. и е оставила за свои наследници освен преживелия си съпруг С три деца – А. , С. и В. Ищецът /сега касатор/ е наследник на сина С. С. В. , починал на 16.07.1992г. Съдът е приел, че процесния имот не е оставен в наследство от Ц. С. С. , поради това, че тя се е разпоредила приживе с него, поради което ищецът не се лигитимира като собственик. Оспорването на сделката по н.а. № 82,т.ІІІ/1958г. на осн. чл. 226, ал.3 от ЗЗД, поради това, че имало противоречие между съдържанието на нот. акт и същността на дарението е преценено като правно неиздържано и поради това неоснователно от въззивния съд до колкото липсва подобно основание за недействителност на сделката. Тази сделка е оформена като дарение, но съдържа и изявление, че то се прави за положените грижи от дъщерята за болната от рак майка и за това, че тези грижи ще продължат, поради което съдът е приел, че тя може да се преценява като възнаградително дарение, или дарение с тежест. Като допълнителен мотив, съдът е изложил и това, че не може да се направи извод, че са променени обстоятелствата след като съсобствениците са установили начин на ползване.
В касационната жалба, касаторът излага основно съображения за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Не формулира материално правен, или процесуален въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката, макар да навежда като основание за допускане до касация предвиденото в чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като се позовава на практика по приложението на чл. 188 от ГПК /отм/
Ответникът по касация С. Б. оспорва допускането до касация на въззивното решение поради това, че не е формулиран материално правен, или процесуален въпрос по смисъла на чл. 280 от ГПК, а по същество, счита жалбата за неоснователна, поради това, че изводът на въззивния съд, че ищеца не се лигитимира като съсобственик на процесния имот е съобразен с доказателствата по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае за неоценяем иск.
В касационната жалба не е формулиран основен материално правен или процесуален въпрос. Изложени са оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 от ГПК, но те са различни от основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. Само при излагане и обосноваване на предпоставките за допускане до касация, съдът може да разглежда касационната жалба по същество, т.е. наведените оплаквания за неправилност на решението.. Не формулирането на основен правен въпрос, който е разгледан от въззивния съд при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК е достатъчно, за да не се допусне въззивното решение до касационен контрол.
До колкото касаторът в изложението към касационната жалба се позовава на това, че в нарушение на практиката по чл. 188, ал.1 от ГПК /отм/, възивниясъд не обсъдил относими към спора доказателства, следва да се отбележи следното: Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства. Обстоятелството, че съпругът на преобретателката Ц. С. С. – С. В. С. е сключил втори брак със С. Б. С. е без значение, защото първия му брак е прекратен със смъртта на Ц. С. през 1958г. Този първи брак не е бил заварен от СК от 1968г., поради което имота не е станал съпружеска общност за двамата. Така единствената собственица на имота е купувачката Ц. С. , която го е продала приживе през 19958г., поради което този имот не е наследен от наследниците й. Затова изводите на нотариуса в н.а. № 158,т.ІХ/1998г., с който наследниците са признати за собственици по давност и наследство са неправилни. Наведеното чрез възражение оспорване на нот. акт от 1958г., или на сделката по него, като нищожна поради противоречие на съдържанието със същността на дарението в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС за спорна съдебна администрация при неизяснено основание за това е разгледано от съда и е преценено като несъстоятелно, т.е. съдът не е процедирал в нарушение на практиката по чл. 188 от ГПК /отм/ Не обсъждането на н.а. № 153,т.ІІ/2006г., с който А. Б. е продала на сина си С. Я. Б. /ответник по делото/ ? ид.ч. от дворното место и 3/8 ид.ч. от къщата също не съставлява нарушение на чл. 188, от ГПК /отм/ и практиката по приложението му, тъй като с този акт ищеца не е придобил права и основния извод, че той не е съсобственик на процесния имот е верен въпреки този акт.
Щом ищеца не е доказал, че притежава идеална част от процесния имот е без значение дали е налице промяна на обстоятелствата след установения начин на разпределение на ползването. Отделно от това постановлението на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство е без значение за установяване на подобен факт. Така не обсъждането и на този довод и това доказателство също не съставляват нарушение на изискването за обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните.
Или в обобщение, въззивното решение не е постановено в нарушение на практиката по чл. 188 от ГПК /отм/, а това и не формулирането на правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с тази практика обосновават не допускане на въззивното решение до касационен контрол..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възивно решение № 113 от 10.03.2009г., постановено по гр.д. № 128/2009г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. С. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: