ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111
София,01.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 890/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от [фирма] срещу решение от 04.02.2011г. по гр.д.№ 1153/2010 г. на АС Пловдив, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд София.
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 02.05.2007г. по гр.д.№2940/2006г. на ГС София като недопустимо, е прекратил производството по въззивната жалба пред себе си и е изпратил делото за разглеждане от Административен съд София. Предявен и иск от [фирма] срещу С. Община за сумата 46 990 000 лева, предявен като частичен, представляваща обезщетение за вреди от незаконни бездействие на длъжностни лица при С. община. Въззивният съд е изложил съображения, за това, че исковата молба с правно основание чл.1 от ЗОДОбВ е постъпил в съда на 11.09.2006г., а с оглед редакцията на закона към тази дата и влизането в сила на Административно процесуалния кодекс от 12.07.2006г. разглеждането на тези искове е подведомствено на административните, а не на гражданските съдилища. С оглед на тези съображения е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо и е изпратил делото за разглеждане от административен съд.
Жалбоподателят, чрез представителя си, в изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно за задължението на съда да прилага точно процесуалните норми уреждащи подведомствеността на делата и по конкретно за точното приложение на пар.4 от АПК.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на чегвърто г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя процесуален въпрос за задължението на съда да прилага точно процесуалните норми уреждащи подведомствеността на делата и по конкретно за точното приложение на пар.4 от АПК, с оглед на която разпоредба законодателят обвързва компетентността на съда да се произнесе с датата на образуване на дело, като релевантният момент е датата на постъпването на исковата молба в съответния съд. Този въпрос е от значение за спора, тъй като подведомствеността на спора е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, тъй като обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за нея и служебно, изхождайки от твърдяните белези на спорното право.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто
г.о.
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.02.2011г. по гр.д.№ 1153/2010г. на АС Пловдив, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалба на [фирма].
Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: