1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60241/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. И. и И. С. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 100 от 05.05.2016 г. по в.т.д.№ 58/ 2016 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Плевенски окръжен съд по т.д.№ 205/ 2014 г. (в обжалваната пред въззивния съд част) и като краен резултат са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД [фирма] искове, квалифицирани по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за сумата от по 80 000 лв за всеки от тях – разлика над платените 120 000 лв до претендираните 200 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Т. В. Д., причинена при пътнотранспортно произшествие на 14.07.2011 г. от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач. Отхвърлен е и предявеният от И. С. И. против ЗАД [фирма] иск за обезщетяване на причинените му при същото произшествие неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв до пълния предявен размер от 140 000 лв, като е разпределена между страните отговорността за направените по делото разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите повдигат правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: материалноправен въпрос за възможността обезщетението за неимуществени вреди на преживелия съпруг да бъде определено в по-голям размер от това, което се дължи на децата на починалия съпруг, едно от които непълнолетно; процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за решението си да намали присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди и да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на това обезщетение; както и за задължението на въззивния съд, когато са причинени множество травматични увреждания, да определи обезщетението за всяко едно от тях. Касаторите считат, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и че се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответната страна ЗАД [фирма] оспорва жалбата. Счита, че поставените правни въпроси по естеството си са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и че на тях е отговорено от въззивния съд в съответствие с установената практика.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли отчасти предявените искове, въззивният съд приел за установено, че при пътнотранспортно произшествие на 14.07.2011 г. настъпила смъртта на майката на ищците Т. В. Д.. Причина за произшествието било поведението на водач на лек автомобил, който към момента на събитието е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Ищцата, непълнолетна към момента на събитието, и ищецът, който пострадал при същото произшествие, живеели заедно с майка си, която преимуществено се грижела за тях, тъй като баща им е международен шофьор. Съдът приел, че ищцата е търпяла интензивни и продължителни емоционални страдания от смъртта на майка си, тъй към момента на събитието двете са били в едно семейство и домакинство. Тези вреди следва да се обезщетят със сумата 120 000 лв, като липсват доказателства, които да обосноват по-голям размер на обезщетението. Ищецът към 2011 г. е бил пълнолетен, следователно не е бил „семейство” с починалата, но е живял в едно домакинство с нея и е възприел смъртта й, поради което неговите страдания също следва да се обезщетят със сумата 120 000 лв. И за него липсват доказателства, обосноваващи по-голям размер на обезщетението. Освен това при процесното пътнотранспортно произшествие от 14.07.2011 г. ищецът И. И. е увреден и лично, като е получил счупване на дясна раменна кост, счупване на лява лакътна кост, счупване на дясното бедро, счупване на шийката и главата на лявото бедро и счупване на лява срамна кост, пластика на лявата тазобедрена става, спукване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина. Тези наранявания изисквали спешна оперативна намеса и са предизвикали интензивни и продължителни болки и страдания. Значителни били и търпените от този ищец негативни психични изживявания, породени от невъзможността да се обслужва сам и необходимостта да ползва инвалидна количка. По делото обаче не са събрани доказателства за социалното положение на И. И. (работа, семейно положение, образование), за настъпили загрозяване и осакатяване, за необходимото време за възстановяване и лечение. Поради това съдът намерил за справедливо търпените лично от него неимуществени вреди да бъдат обезщетени със сумата 90 000 лв. Като посочил, че за разликата до пълните предявени размери исковете са неоснователни, съдът ги отхвърлил.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, не е обуславящ релевираният от жалбоподателите материалноправен въпрос за възможността обезщетението за неимуществени вреди на преживелия съпруг да бъде определено в по-голям размер от това, което се дължи на децата на починалия съпруг. По този въпрос съдът не се е произнесъл, тъй като той не е бил поставен във въззивната жалба на ищците, нито за него са били представени доказателства пред инстанциите по същество. Касационният съд не може да установява нови фактически положения в производството по чл.288 ГПК. В това производство той контролира единствено правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти. След като до даване на ход на устните състезания пред въззивния съд не е било направено фактическо твърдение за присъдено по-голямо обезщетение на бащата, съдът не е имал право да обсъжда такъв факт във връзка с ищцовите претенции (чл.269 ГПК). Съответно той нито е установявал такова обстоятелство, нито е разрешавал въпроса възможно ли е неимуществените вреди на преживелия съпруг от смъртта на другия съпруг да са по-големи от тези на децата.
Процесуалноправните въпроси обуславят решението на въззивния съд, но не са разрешени в него в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. За ищеца не съществува задължение, когато с едно вредоносно събитие са причинени множество травматични увреждания, да извежда и посочва отделно всяко от тях като самостоятелен абзац от исковата молба (решение № 47/ 17.02.2016г. по гр.д.№3805/ 2015 г., ІV г.о., определение № 101/ 18.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1324/ 2016 г., І г.о.). Той не е длъжен да сочи отделен размер на обезщетение за отделните увреждания. Нито съдът може да задължи ищеца да претендира отделно обезщетение за всяко увреждане, нито ищецът би могъл да иска от съда да определи размера на обезщетението за всяко от търпените увреждания. Когато увреждащото действие е едно, за него се дължи едно обезщетение, независимо колко травми е предизвикало (решение № 164/ 30.06.2016 г. по гр.д.№ 5255/ 2015 г., ІV г.о.). Поради това по въпроса за задължението на въззивния съд, когато са причинени множество травматични увреждания, да определи обезщетението за всяко едно от тях, обжалваното решение съответства, а не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. При наличието на такова съответствие не би могло да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Обжалваното решение съответства на установената от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК практика и по въпросите за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за решението си да намали присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди и да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на това обезщетение. В обжалваното решение съдът не е постановил, че за него такова задължение не съществува, нито фактически се е отклонил от изпълнението му. Доводите на касаторите (тогава въззивници) са обсъдени и съдът е посочил кои са конкретните обстоятелства, които обуславят размера на дължимото обезщетение. Отчел е търпените интензивни и продължителни емоционални страдания от смъртта на майката на ищците, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на всеки от ищците, наличието на общо домакинство, семейното положение на починалата и дъщеря й. Отчетени са интензивните и продължителни болки и страдания на ищеца, като пострадал при същото произшествие, от една страна, а от друга – липсата на доказателства за социалното му положение, за настъпили загрозяване и осакатяване, за необходимото време за възстановяване и лечение. С това съдът е изпълнил изискванията на установената практика относно задълженията му при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди. Правилността на преценката на съда по същество не може да бъде контролирана в производството по чл.288 ГПК, но по поставения правен въпрос въззивният съд не се е отклонил от установената задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 100 от 05.05.2016 г. по в.т.д.№ 58/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: