6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
[населено място], 01.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 236 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Димана„АД против определение на Пловдивски апелативен съд, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2018 г. по т.д.№ 414/2018 г., с което е спряно производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на решение по т.д.№ 2/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с оглед значение на разрешавания в производството по същото спор за постановяване на решение по процесния, образуван по предявен от Теохарис Теохаридис иск, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на ОСА на „Димана„АД, състояло се на 22.06.2016 г., поради нарушения на императивни разпоредби на закона и устава при свикването и провеждането му.Жалбоподателят отрича наличието на такова, обвързващо съда произнасящ се по настоящия спор,значение на решението по т.д.№ 2/2016 г. на ОС – Пазарджик, производството по което е с предмет предявени от Теохарис Теохаридис против „Димана„ АД обективно съединени искове, с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.71 ТЗ – за установяване качеството му на акционер в „Димана„ АД и с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията на ОСА от 01.06.2016 г.. Жалбоподателят счита, че решението по „ обуславящото дело „ не би установило със сила на пресъдено нещо качеството на ищеца, като акционер към момента на Общото събрание , чиито решения атакува – 22.06.2016 г.,а тази именно процесуална и материалноправна легитимация е преценима в „обусловеното„ производство.Акцентира на обстоятелството, че самите мотиви на обжалваното определение за спиране не обосновават преюдициалност, доколкото се позовават на предприетото в „обуславящото„ производство изследване на автентичността на договорите за продажба на акции, чрез назначаване на графологична експертиза, което, само по себе си, не би било обвързващо за съда по „обусловеното„ дело. Жалбоподателят се е аргументирал с установяване на правното положение от постановимото по обуславящото дело решение съобразно фактите, осъществили се към приключване на устните състезания по същото, т.е. приема, че по обуславящото дело качеството на ищеца като акционер би било установимо към момента на приключване на устните състезания по същото, което счита неприложимо спрямо релевантния за настоящия спор момент – 22.06.2016 г., въпреки че той очевидно предхожда възможния за приключване на устните състезания по обуславящия спор момент. Жалбоподателят се позовава и на действието за в бъдеще на решението по искове, с правно основание чл.71 ТЗ / доколкото такова е и основанието на допустими искове, с предмет установяване членство в търговско дружество /, поради което счита, че с решението по обуславящия спор не се установява акционерно качество на ищеца към минал, спрямо постановяването му , момент.
Ответната страна – Теохарис Теохаридис – оспорва частната жалба като процесуално недопустима, предвид неспазен преклузивен срок за предявяването й, който за страната тече от датата на съдебното заседание, в което е постановено определението за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, независимо че в същото не е участвал нейн представител, тъй като за извършените в открито съдебно заседание процесуални действия съдът не е длъжен да уведомява страната, която е била редовно призована за същото. Поддържа в евентуалност и неоснователност на частната жалба, като се обосновава с релевантност на установима за ищеца материалноправна легитимация на акционер, както към датата на атакуваното Общо събрание, така и към момента на предявяване на иска по чл.74 ТЗ. Принципите за правната сигурност и процесуалната икономия, според страната, изискват еднозначното решаване на този въпрос и доколкото сила на пресъдено нещо по същия ще се формира с решението по т.д.№ 2/2016 г. на ОС – Пазарджик, същото ще следва да се съобразява по висящия към момента на постановяването му правен спор по настоящия иск, в който, както и в спора по т.д.№ 2 / 2016 г. на ОС – Пазарджик , качеството си на акционер на „Димана„ АД Теохарис Теохаридис основава на едни и същи правопораждащи факти.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е предявена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК , преценим от уведомяване на страната за постановеното спиране. Цитираните от жалбоподателя съдебни актове касаят процесуални действия, чиято правилност подлежи на проверка единствено по пътя на инстанционния контрол на окончателния съдебен акт и за които не е приложима самостоятелна обжалваемост, каквото е определението за спиране, квалифицирано еднозначно в съдебната практика като „преграждащо” / макар и временно / развитието на съдебното производство. Частната жалба е подадена от легитимирана за това страна и срещу допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК , съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Теохарис Теохаридис е предявил иск против „Димана„ АД , с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите / на практика взети решения от едноличния собственик на капитала / от 22.06.2016 г., поради нарушение на императивни разпоредби на закона и устава в процедурата по свикването и провеждането му. Обстоятелствената част на исковата молба се основава на твърдението , че в качеството си на акционер ищецът не бил поканен да участва в ОС, съответно не е спазена процедурата за разгласяването и провеждането му . Ответникът е оспорил процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца като акционер, позовавайки се на вписванията в Книгата на акционерите, съобразно които дружеството съобразява лицата, с право на участие в ОСА.Изрично е изискал от съда да задължи ищеца да представи доказателствата, легитимиращи го като акционер. Доколкото ответникът е оспорил настъпването на правни последици на прехвърлянето на акции от праводателя на ищеца – М. Г., в качеството им на винкулирани, явяващо се в противоречие с чл.8 ал.2 и ал.4 от Устава, очевидно се оспорва акционерното качество на ищеца да е придобивано изобщо, а не само към 22.06.2016 г. или към момента на предявяване на иска. В допълнителна искова молба ищецът се е позовал на придобиване на акциите от М. Г., чрез джиро върху алонж към временни удостоверения, което придобиване е отразено в Книгата на акционерите на дружеството. Последващото му заличаване с решение на Съвета на директорите на дружеството, на основание неспазването на чл.8 ал.2 от Устава, ищецът сочи като нищожно и без правни последици за придобитите от него права на акционер, поради което и последващото прехвърляне на придобитите от него акции, от праводателя му М. Г. на Е. Г. / настоящ едноличен собственик на капитала на дружеството – ответник /, сочи нищожно, поради липса на предмет. Съдът е оставил без уважение, като неотносимо , искането на ответника ищецът да представи договорите за покупко-продажба на поименни акции, предмет на временно удостоверение № 121/1996 г., сключени с М. Г., тъй като в преклузивния за това срок ”не е направил възражение относно липсата на к а у з а за прехвърлянето”, доколкото са представени временните удостоверения, с джира върху алонж към същите, за прехвърлянето на акциите, без да е бил оспорен подписа на джиранта М. Г..Оспорване подписа на джиратар съдът е счел ирелевантно, предвид квалифицирането на „джирото„ като едностранна правна сделка. Постановено е решение, с което искът е уважен.
Във въззивна инстанция доказателственото искане на ответника – за задължаване на ищеца да представи писмените договори за покупко-продажба на акциите, с придобиването на които се легитимира като акционер – е уважено, по съображения, че касае действителността на придобиването на акциите и за евентуалната нищожност на което съдът следи служебно. Поради това, очевидно ирелевирайки значението на представените джира, съдът е приел, че е без значение дали своевременно ответникът е противопоставил конкретно обосноваване на такава нищожност. Представените договори за покупко-продажба на акции са оспорени с а м о досежно автентичност на подписа на всяка от страните.
С атакуваното определение за спиране на въззивното производство, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съдът действително се е обосновал с факта, че предмет на обуславящото дело – т.д.№ 2/2016 г. на ОС – Пазарджик са сключените договори за покупко-продажба на акции и конкретно тяхната автентичност, за което е допусната графологична експертиза. Доколкото това обстоятелство / нищожност поради липса на съгласие, а не поради липса на основание за сключване на договорите за прехвърляне на акции / е счетено за релевантно в настоящия спор и вменено в тежест на ищеца,поискал спирането, съдът е счел, че за постановяване на решение по същия е от значение решението по т.д.№ 2/2016 г. на ОС – Пазарджик.
Няма спор между страните относно висящността на „обуславящото„ дело към момента на постановяване определението за спиране, както и за действителната му номерация – като т.д.№ 2/2016 г., предвид различна такава в представеното удостоверение от ОС – Пазарджик, при това издадено към 2016 г..
Постановеното определение, макар не по изложените в същото съображения, следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато по обуславящото дело се разрешава със сила на пресъдено нещо, между същите страни, въпрос относно право или правоотношение от значение за произнасяне по предмета на обусловеното. За допустимостта на иска по чл.74 ТЗ е безспорно релевантно установяване качеството на ищеца като съдружник или акционер в търговското дружество, решенията на Общото събрание на което се атакуват с иска, както към момента на приемане на атакуваните решения , така и към момента на предявяването на иска и по време на висящността на производството / освен в хипотези на установим правен интерес и след отпадането на качеството акционер , но само ако е съществувало към момента на приемане на атакуваните решения /. В производството по т.д.№ 414/2018 г. на Апелативен съд Пловдив ответникът оспорва изобщо придобиването на качеството акционер от ищеца – към който и да е минал момент и понастоящем. За това му оспорване не е необходимо обосноваването на конкретни обстоятелства по оспорването.С факта на формалното оспорване процесуалноправната и материалноправната легитимация на ищеца, като акционер, изхождайки и от декларативното действие на вписванията в Книгата на акционерите, установяването на правата му като акционер става релевантен за производството факт, тежестта за доказването на който се носи от ищеца. Това право е предмет на обуславящото производство по т.д.№ 2/2016 г. на ОС Пазарджик и доколкото произтича от едни и същи правопораждащи факти, заявени във всяко от производствата / обуславящо и обусловено / – придобиване на акциите от М. Г. – установяването му към устните състезания в обуславящото производство би обусловило установимост към всеки един предхождащ момент, считано от реализирането на тези правопораждащи факти. При това установяване, преценката за притежавано от ищеца качество на акционер не е ограничена до преценка действителността на сключените договори за покупко-продажба на акции, с оглед автентичността им, поради което и съображенията на въззивния съд,че предмет на производството е действителността на тези договори, е неправилен. Съдът ще следва да съобрази всички релевантни факти и тяхната относимост към придобиването на поименни налични акции, с оглед приложимия за това правен способ. Какъв би бил в тази връзка правният ефект от установима или не автентичност на договорите за покупко-продажба на акции, спрямо действителността на джирата / с оглед и формираната до момента практика, ограничаваща се до значението на л и п с а т а н а о с н о в а н и е, а не всеки друг порок, по каузалната правна сделка, съставляваща причина за джирото, с което настъпва транслативния ефект на прехвърлянето на правото на собственост върху поименни налични акции, в о т н о ш е н и я т а джирант – джиратар – реш.№ 133 по т.д.№1834/2014 г. на ІІ т.о. , реш.№ 54 по т.д.№ 4501/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС / , е извън предмета на преценка при настоящото произнасяне, още повече няма данни за обхвата на оспорването в обуславящото производство, т.е. доколко ответникът не е въвел в същото и порок на джирата . Основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК се преценява единствено с оглед възможния правен резултат – отричане или признаване, със сила на пресъдено нещо между същите страни, правото на ищеца, като акционер в ответното дружество, безспорно от значение за настоящия спор. Жалбоподателят не се е позовал на факти, различни от установимите в обуславящото дело, предпоставящи различно разрешение относно качеството на ищеца, като акционер в „Димана„АД към 22.06.2016 г., достатъчни за прекратяване на обусловеното производство, независимо от последващо придобиване на качество на акционер, ако такова би било установено в обуславящото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски апелативен съд, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2018 г. по т.д.№ 414/2018 г. на същия съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на решение по т.д.№ 2/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :