6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 11.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3500 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и се развила едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6345 от 10.Х.2014 г. на К. П. И. от [населено място], подадена в качеството му на постоянен синдик на смолянското [фирма] (в несъстоятелност) против определение № 1928 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.Х.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1096/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 861/16.VІІ.2014 г. на Смолянския ОС по т. д. № 46/2014 г. за връщане на исковата молба, с която срещу смолянския несъстоятелен длъжник и поданицата на О. кралство Великобритания С. С. са били предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и съответно по чл. 108, ал. 1 ЗС.
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, синдикът частен касатор претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд – „за даване ход на по-нататъшни процесуални действия”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът К. П. И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставките по т. 2 и т 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по два, решавани противоречиво от съдилищата, процесуалноправни въпроса:
1./ Налице ли е редовно връчване по реда на чл. 34 КМЧП, когато призовката и книжата по делото за ответник чужденец са били връчени на негов представител в Република България, сключил сделката, предмет на отменителния иск по чл. 647 ТЗ, но същия е отказал получаването им с отбелязване, че няма връзка с тази страна по спора и не е упълномощаван да я представлява по делото?;
2./ За качеството на лицето, което е било посочено като адресат на съобщението – доколкото с атакуваното въззивно определение било прието, че същият няма качеството на представител на ответника чужденец, а с другите 4 определения на състави от Пловдивския апелативен съд се приемало, че качеството на представител следва „по силата на закона” и изрично била направено отлика с представителството по чл. 39, ал. 1 ГПК?
Цитирани и представени към изложението са следните 4 поредни съдебни акта на един и същи състав на Пловдивския апелативен съд от датата 3 октомври 2014 г, които са с напълно идентично съдържание:
а./ Опр. № 1921/3.Х.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, постановено по ч. т. д. № 1074/2014 г.
б./ Опр. № 1922/3.Х.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, постановено по ч. т. д. № 1093/2014 г.;
в./ Опр. № 1923/3.Х.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, постановено по ч. т. дело № 1092/2014 г.;
г./ Опр. № 1924/3.Х.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 1095/2014 г.
Същевременно атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд съдържало и произнасянето му по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ Кой точно е задължен да посочи реда за връчване на книжата при призоваване на страна по дело според процедурата на Регламент (ЕО) 1393/2007 или това представлява избор на сезирания съд „без да е необходимо да уведомява за това ищеца”; 2./ Следва ли да бъде задължаван ищецът да представи преписи от книжата по делото на език, разбираем от адресата /ответника/ преди да е упражнено възражение по чл. 612 ГПК и чл. 8.1 от Регламента или такова указание е преждевременно, а оттам – представлява ли такова „непредставяне” нередовност на исковата молба?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на К. П. И. от [населено място], подадена в качеството му на постоянен синдик на смолянското [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд за връщане на исковата молба на синдика И., въззивната инстанция е споделила решаващия негов извод за невъзможност в конкретния случай да се приложи процедурата по чл. 34 КМЧП и необходимостта призоваването на ответницата С. С. – с посочено във върнатата исковата молба местопребиваване в Англия, да се извърши по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 139/2007 г.
Според чл. 3, ал. 1 in fine КМЧП особените правила относно производството по международни граждански дела, които този кодекс съдържа, имат субсидиарно приложение спрямо всички останали източници на международния граждански процес. В настоящия случай приложимост имат правилата в Гл. 56 от действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), озаглавена „Сътрудничество в Европейския съюз в производството по граждански дела”, след като е ноторно, че както О. Кралство Великобритания, така и Република България са пълноправни членове на този съюз и в този смисъл заведеното от синдика настоящ частен касатор международно търговско дело е изцяло при действието на правото на ЕС. По своето правно естество текстовете на чл. 608 и сл. ГПК представляват надлежно транспонирани разпоредби на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.ХІ.2007 г.: Относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („Връчване на документи”). Ето защо разпоредбата на чл. 34 КМЧП, отнасяща се до призоваването чрез представител, въобще не е била приложима към конкретния случай и затова цитираните и представени от синдика частен касатор в приложение към изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК четири идентични определения на един и същи състав от ТК на Пловдивския апелативен съд от датата 3.Х.2014 г. очевидно не разрешават по противоречив начин „същите два правни въпроса” в сравнение с атакуваното въззивно определение. Това налага извод, че в случая не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване.
Не се констатира обаче и наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение атакуваното от синдика Кр. П. И. въззивно определение. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В тази връзка се налага констатацията, че разпоредбите на чл. 609, чл. 611, ал. 1 и чл. 613 ГПК са съвършено ясни и не се нуждаят от тълкуване, а в останалата си част формулираният от синдика частен касатор първи правен въпрос е с изцяло хипотетичен характер – т.е. няма естеството на такъв, който да е от значение за изхода по конкретното дело.
По втория формулиран от частния касатор правен въпрос, като релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
След като разпоредбата на чл. 612 ГПК е озаглавена „Отказ от приемане на основание на езика на документа” и това разкрива точното й съдържание, не може указанието на сезирания с исковата молба на синдика настоящ частен касатор окръжен съд за изготвяне на същата в превод на английски език – с оглед предстоящото й връчване на ответницата С. С. на адреса й във Великобритания, евентуално да се обсъжда като „преждевременно”: на плоскостта на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, който въпрос няма как да е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното в настоящето частно пр-во негово определение. В заключение, ще следва да се има предвид, че съгласно т. 8 от Преамбюла на относимия към процесния случай Регламент 1393/2007, той /Регламента/ „не следва да се прилага при връчването на документ на упълномощен представител на страната по делото в държавата членка, в която се гледа делото, независимо от местопребиваването на тази страна”, т.е меродавно е единствено личното връчване /арг. чл. 613а ГПК-във вр. чл. 19.4 от Регламента/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1928 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.Х.2014 г., постановено по ч. т. дело № 1096/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2