3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1195/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу Решение № 107 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2641/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 07. 01.2014 г. по гр.д. №14 661/2012 г. на СГС и е постановено друго, с което искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от Г. Л. П. – от [населено място] срещу [фирма]- [населено място] и [фирма] – [населено място], е уважен и е обявен за окончателен Предварителен договор от 22.06.2012 г. за продажба на апартамент №2, находящ се в жилищна сграда вх.”А”, ет. ІV в УПИ VІ-1544 от кв.118 по плана на [населено място], м.”Д., подробно описан, при условие, че ищецът в посочения срок плати остатъка 6345 евро от продажната цена, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на касационните основания жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: за преценката на съда дали ответникът е собственик на имота, за който поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика. По въпроса: за доказателствената тежест, която е върху ищеца, да установи обстоятелството дали ответникът е собственик на имота, жалбоподателят сочи, че въпросът е решен в противоречие със съдебната практика. Цитира постановени от ВКС при действието на ГПК(отм.): Р.№772/15.03. 2011 г. по гр.д.№1763/2008 г. на ІV г.о.,Р.№257/27.07.2009 г. по гр.д.№ 1129/2008 г. на ІІ г.о.,Р.№ 585/17.07.2009 г. по гр.д.№ 383/2008 г. на І г.о., Р. №365/ 24.04.2009 г. по гр.д.№ 5509/2007 г. на І г.о. и Р.№ 54/27.07.2005 г. по гр.д.№512/ 2003 г. на ІІ г.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: ако след сключването на предварителния договор, който включва и задължение за строеж, се установи, че актовете по строителството са неверни или неистински, това води ли до опорочаване на съдебното решение поради липса на предмет, което основание обосновава с извършени разкрития за нарушения от страна на служители на изпълнителя на обекта, по повод които е образувано наказателно производство и счита, че тези действия съставляват форсмажор, поради което не е могъл да изпълни в срок обекта.
Ответникът по касационната жалба Г. Л. П. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като излага, че съдът подробно е изследвал въпроса дали ответниците са собственици на имота и че няма спор по доказателствената тежест, като съдът е обсъдил всички доказателства и е извършил служебна проверка на собствеността, а по последния въпрос счита, че се основава на твърдение, категорично опровергано от доказателствата по делото, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 19 ал. 3 ГПК, който иск е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е изложил, че сключеният предварителен договор е валиден, като в това производство не може да се разглежда воденото полицейско производство, на което се позовават ответниците във връзка с неизпълнение на задължението да изградят обекта в уговорения срок, затова не следва да се обсъждат събраните във връзка с него доказателства. Направен е извод, че ответниците са собственици на терена, върху който е изградена сградата, което се установява от нотариални актове от 2009 и 2010 г. за продажба на апартаменти в същата сграда, в които нот. актове е инкорпориран нот.акт №78,томІІ,рег.№4419,д.№ 263 от 24. 07.2007 г., легитимиращ ответниците като собственици на терена, ответниците не са оспорили собствеността си върху апартамента, обещан за продажба на ищеца и липсват твърдения и данни сега имотът да е отчужден в полза на трето лице. По съображения, че имотът е изпълнен в състояние ”груб строеж” и че ищецът е платил част от продажната цена, искът е уважен при условие, че ищецът плати в посочения срок и разликата 6345 евро.
По въпросите за проверката на съда дали ответникът по иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е собственик на имота и за доказателствената тежест върху ищеца да установи това обстоятелство, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК. В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№538/08.07.2010 г. по гр.д.№349/ 2009 г. на ІІІ г.о. и Р.№277/26.01.2015 г. по гр.д. №1962/2014 г. на ІІІ гр.о. е прието, че съгласно чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали продавачът към момента на постановяване на съдебното решение е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. При съобразяване с така установената съдебна практика въззивният съд направил извода, че е установено по делото, че ответниците са собственици на обещания за продажба на ищеца имот. Първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да установи че имотът, предмет на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, е годен обект за прехвърляне и е обосновал, че в указанията до ищеца по чл. 146 ал. 2 ГПК се съдържа и указание ищецът да установи твърдените факти, включително правото на ответника на собственост върху имота. Ответникът е оспорил иска с възражение, че не е построил в уговорения срок сградата, включваща и обещания на ищеца обект, поради форсмажорни обстоятелства и не е оспорил правото си на собственост върху обекта. Въззивният съд предвид изложеното, след обсъждане доводите на страните и въз основа на събраните доказателства е направил извода, че по делото е установено, че ответниците са собственици на имота, което е в съответствие с посочената съдебна практика.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по третия формулиран от жалбоподателя въпрос, какъвто въпрос не е решаван по делото, затова не е релевантен за спора – както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 107 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2641/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] да платят на Г. Л. П. – от [населено място] 1100 лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: