3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 13,02,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1167 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11570 от 28.ХI.2012 г. на Ц. В. П. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1606 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1321/2012 г., с която неговия пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С., е бил отхвърлен за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. (десет хиляди лева) и до пълния предявен размер на тази искова претенция от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева).
Оплакванията на касатора П. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде уважен в предявения по делото негов размер и ведно със законната лихва върху допълнително присъдената сума от 40 000 лв., считано от датата на процесното ПТП /31 юли 2010 г./ и до окончателното изплащане на това застрахователно обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, както и съдебно-деловодните разноски, включващи изплатеното възнаграждение за един адвокат.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, където оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното решение са допълнени и с твърдение за наличието на порок по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, Ц. В. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/28.ХII.1968 г., по материалноправен въпрос, „свързан с приложение на въведения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди”. Така формулираният правен въпрос се явявал от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже имало противоречива практика на съдилищата „по въпроса за размера на застрахователните обезщетения”, породена от: „непълнота, неяснота и неправилно тълкуване на нормата на чл. 52 от ЗЗД”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя старши юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че преценката за обема на отговорността на застраховател, като ответник в пр-во по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, има винаги отношение „към обосноваността на обжалваното решение (чл 281, т. 3, пр. 3-то ГПК) – не и към селективните критерии, определени в чл. 280, ал. 1 т.т. 1-3 от ГПК”, обуславящи допустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Ц. В. П. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не само не е длъжен, а и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без са се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в процесния случай и трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка правно несъстоятелно е всяко отъждествяване на което и да е трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1606 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1321/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2