О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 13.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3464/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. от [населено място], Пловдивска област срещу въззивно решение № 284 от 07.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2859/2018г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2955 от 24.07.2018г. по гр.д. № 12806/2014г. на Пловдивския районен съд в частта, с която ликвидирането на съсобствеността между съделителите И. Г. С. и Г. А. С. на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, находящи се в [населено място], П. област е извършено по реда на чл.353 ГПК като в дял на И. Г. С. са поставени подробно описани в решението имоти на обща стойност 144 100 лв., а в дял на Г. А. С. са поставени имоти на обща стойност 119 200 лв. и първият съделител е осъден да й заплати сумата 12 450 лв. за уравнение на дяловете.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в случая делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, тъй като съделителите ползват част имотите, които са им разпределени, съделителят И. С. е направил подобрения в тях, а съделителката Г. С. е направила искане ползваните от нея имоти да ? бъдат поставени в дял. Посочено е, че в тази хипотеза тегленето на жребий би било неудобно, доколкото по този начин би могло да се стигне до промяна на фактическото положение, създаване на неудобства и повод за спорове между съделителите.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за администрирането на въззивната жалба; за обема на жалбата и обжалваното решение, присъждането на изравнителни лихви при уравнение на дяловете служебно от съда и допускането на предварително изпълнение на решението по делбеното дело. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/2013г. на ОСГТК/, всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като и че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата И. Г. С. е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил изводите на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касаторката въпроси са твърде общо формулирани, не предполагат даването на принципни отговори и нямат никаква връзка с предмета на въззивното решение и неговата валидност допустимост и правилност, а са относими към евентуални други негови пороци, които не могат да бъдат отстранявани по реда на касационното обжалване поради съществувалия друг път на защита. Наред с това ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС няма никакво отношение към първия поставен въпрос, касаторката не сочи в какво се изразява противоречието с него, нито е изложила някакви доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които в случая липсват. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че искането на жалбоподателката пред въззивния съд е било да се отмени решението на районния съд, с което делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК и вместо него се състави разделителен протокол и се тегли жребий, а направеното в съдебно заседание от нейния пълномощник предположение, че от подадената въззивна жалба липсва нейната предпоследна страница не е подкрепено с никакви доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, нито сочените от касаторката евентуални негови пороци могат да бъдат квалифицирани по този начин по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, още повече, че избраният от въззивния съд способ за ликвидирането на съсобствеността е съобразен с дадените в т.5 на ППВС № 7/1973г. задължителни разяснения.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация строените от него разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284 от 07.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2859/2018г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а Г. А. С. да заплати на И. Г. С. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: