О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 13.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2194 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на „О. П.” АД, [населено място], чрез адв. Е. М., с вх. на ВКС № 4623/26.04.2017 год., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 184 от 22. 03. 2017 год., по т.д.№ 2194/2016год., в частта за деловодните разноски, поради неприсъждане на сумата 2055.60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба на [фирма] .
Ответникът по молбата „А.”Е., гр.Д., в срока по чл.248, ал.2 ГПК – на 16.05.2017 г., чрез адв.Хр. Р., е възразил по основателността и, излагайки съображения и за несвоевременност на заявеното искане. Със същия е въведено и възражение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.248 ГПК, намира:
Молбата за изменение на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Доводите на ответника по молбата „А.” Е., гр.Д. за несвоевременност са неоснователни , предвид датата на постъпване на молбата в куриерска служба „S.”, която според приложеното в тази насока писмена разписка е 24.04.2017 г. и процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 184 от 22. 03.2017 год., по т.д.№ 2194/2017 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 194 от 21. 07. 2016г., по в.т.д.№ 211/2016 г., с което е потвърдено решение № 1025 / 29.12.2015 г.,по т.д.№ 605/2015 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на „А.” Е., гр.Д.. По отношение отговорността за деловодните разноски е счел, че независимо от изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК своевременно заявеното от ответника „О. П.” АД, [населено място] искане за присъждането им в размер на сумата 2 055.60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, е неоснователно. Изложени са съображения, че единствено приложеното в тази вр. писмено доказателство – заверен препис от преводно нареждане за кредитен превод по фактура № 2282/27.09.2016 год./ неприложена/ не удостоверява, че преведената сума на [фирма] в посочения в документа размер от 2055.60 лв. е адвокатски хонорар и то във вр. с конкретното дело и осъществената по него защита на „О. П.” АД, [населено място] в касационната инстанция.
С оглед доказателствения материал по делото и задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, липсва основание тези съображения на състава на касационната инстанция да бъдат променени. Според горецитираната задължителна практика деловодните разноски могат да бъдат присъдени по правилото на чл.78 ГПК само, когато е доказано извършването им. Поради това в договора за правна помощ и съдействие следва да бъде указан вида плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин. В хипотезата на осъществено плащане на разноски по банков път – съобразно договореното от страните или в съгласие с изрично разпореденото от законодателя, то последното следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В случая освен, че липсва представен от„О. П.” АД, [населено място] договор за правна защита и съдействие, въз основа на който да се изгради правен извод за договорено между довереника и доверителя плащане по банков път на следващото се на [фирма] адвокатско възнаграждение за осъществената защита в касационната инстанция,/ такъв договор не е бил представен нито пред В., нито във въззивното производство/, то не са налице и категорични банкови документи, от които да е видно, че посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума от 2055.60 лв. е във вр. с касационното производство по т.д.№ 2194/2016 г.. Няма яснота и по предмета на описаната в кредитното преводно нареждане фактура, останала неприложена по делото. Що се касае до представеното в тази вр. заверено от процесуалния представител на страната ксероксно копие от преводно нареждане с наредител „О. П.” АД, [населено място], то също, предвид липсата на каквото и да е пояснение в съдържанието му относно основанието за превеждане на вписаната в него сума, не е достатъчно за да удостовери, че заплащането и е адвокатско възнаграждение на [фирма] и то по т.д.№ 2194/16 г. Поради това макар и сумата в документа да е идентична с претендирана от молителя, сам по себе си този факт, според задължителните за съдилищата указания в ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК, не обоснова правен извод за реално извършени от „О. П.” АД, [населено място] деловодни разноски в касационното производство в размер на 2055.60 лв..
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на „О. П.” АД, [населено място], чрез адв. Е. М., с вх. на ВКС № 4623/26.04.2017 год., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 184 от 22. 03. 2017 год., по т.д.№ 2194/2016год., в частта за деловодните разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: