1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 14.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 515 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2-ро, вр. с ал.1т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 11819/11.12.2013г. от ТД [фирма] – [населено място] и Х. Д. М., представлявани от адвокат А. П., срещу Определение № Р-308 / 21.11.2013 г. по гр. д. № 5390/2013 г. на ВКС, ІII г.о., с което молбата на жалбоподателите с правно основание чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на решение, постановено в производство по чл.435 и сл. ГПК, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, като сочат, че с атакуваното в производството по отмяна решение на Окръжен съд – Габрово, е разрешен както процесуалноправен, така и материалноправен спор между страните по изпълнителното дело. Иска се отмяна на определението на ВКС, ІІІ г.о.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – в писмен отговор поддържа становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от активно легитимирани страни, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно съставът на Трето гражданско отделение е извел правния си извод, че решението на окръжния съд, постановено в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435 и сл. ГПК – не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2/1977 г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Безспорно такива актове са решенията /вкл. някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3/12.07.2005 г. /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител, или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № Р-308/21.11.20123г.,постановено по гр.д.№5390/2013г. на Трето гражданско отделение, на ВКС на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.