1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3126/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 893/ 19.11.2018 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1271 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 1638/ 2017 г., с което е определена вината за прекратяването на брака между Н. К. К. и В. А. А., упражняването на родителските права по отношение на децата В. А. А. и Г. А. А. е предоставено на майката Н. К., а на бащата А. А. е определен режим на лични отношения, ползването на семейното жилище е предоставено на Н. К. и децата В. и Г. А. за срок 1 година от влизане на решението в сила; А. А. е осъден да заплаща по 200 лв месечно на детето В. А. и 180 лв месечно на детето Г. А., като в същия размер е присъдена издръжка за минало време – за период 25.02.2014 г. – 18.06.2014 г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата Н. К. К. е поискала определението, с което не е допуснато касационно обжалване, да бъде допълнено в частта за разноските. Според нея съдът е трябвало да осъди ответника да й възстанови платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за отговор срещу касационната жалба на ответника в размер 800 лв. Поддържа, че плащането е надлежно доказано с документи и че за допълването не е необходимо представяне на списък по чл.80 ГПК.
В. А. А. оспорва молбата като недопустима на две основания: защото е просрочена и защото ГПК предвижда възможност за изменение и допълване в частта за разноските само на решения, не и на определения. Евентуално моли за отхвърляне на молбата, тъй като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител реално не е плащано от ищцата и тъй като същият този процесуален представител е осъден за хулиганство.
Съдът намира молбата за допустима. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване, е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му – 19.11.2018 г. Искане за изменянето му в частта за разноските може да бъде направено в едномесечен срок (до 19.12.2018 г. – чл.248 ал.1 вр. чл.60 ал.3 ГПК), като срокът не се счита за пропуснат, когато искането е изпратено по пощата (чл.62 ал.2 изр.1 ГПК). Молбата на Н. К. К. за допълване на определението от 19.11.2018 г. е подадена с препоръчана пратка в пощата на 19.12.2018 г. и поради това не е просрочена. Тя не е недопустима и поради това, че е поискано допълване на определение. В раздел ІV на глава ХVІІІ се съдържат някои правила за реда за постановяване на определения, но за неуредените изрично в закона въпроси за определенията се прилага същият режим, който процесуалният закон предвижда за решенията. Поради това искането за допълване на определението от 19.12.2018 г. в частта за разноските е допустимо.
Разгледано по същество обаче, то е неоснователно.
Пред Върховния касационен съд гр.д.№ 3126/ 2018 г., ІV г.о., е образувано по три касационни жалби: една на А. А., с която обжалва въззивното решение в частта за присъдената издръжка и режима на лични отношения; две на Н. К. – в частта, в която е определен режимът на лични отношения и в частта, с която е отхвърлено искането й за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. С определението от 19.11.2018 г. е прието, че няма основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол по никоя от тези жалби. Разноските, направени от страните за процесуално представителство, са както за изготвяне на касационни жалби, така и за изготвяне на отговори срещу жалбите на другата страна. Това изрично е посочено както в договора за правна защита и съдействие между ищцата и процесуалния й представител от 14.02.2018 г., така и в анекса към него от 20.06.2018 г. При изход от делото, в което правните твърдения и на двете срещупоставени страни не са възприети, никоя от тях няма право на разноските за производството. Поради това няма основания за допълване на определението от 19.11.2018 г. по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. К. К. за изменение на определение № 893/ 19.11.2018 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по гр.д.№ 3126/ 2018 г., в частта за разноските.
Делото да се върне на Пловдивски окръжен съд за прилагане по гр.д.№ 1638/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: