3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 1311 от 2015 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 15.04. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 1311 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. С. П., М. М. П. и С. Е. Н..
П. С. П. и М. М. П. обжалват решение № 5377 от 12.07.2013 г. по в.гр.д.№ 8360 от 2012 г. на Софийския градски съд, II-Г въззивен състав, с което е отменено решение от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 63504 от 2010 г. на Софийския районен съд, 48 състав в частта му, с която е уважен предявения от П. П. и М. П. срещу С. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ? ид.ч. от УПИ IV-4 в кв.254 по плана на [населено място], м.”Център”, [улица] при съседи по нотариален акт: [улица], [улица], имот № 2-парцел, отреден за трамвайно депо на трамвай № 5 и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на този иск. Като основания за допустимост на касационното обжалване на това решение ищците сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС по въпроса: при мотиви за основателност на претендираното от ищците право на собственост по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, дължи ли съдът уважаване на иска в установителната му част, дори в осъдителната да го отхвърли като неоснователен. Освен това, считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: наличието на административен акт, с който се забранява достъпът до строеж в даден имот предполага ли автоматично, че ответникът няма възможност лично да упражнява фактическа власт върху него като имот, а не като строеж, съответно да се приеме, че не е във владение на имота.
С. Е. Н. обжалва постановеното от СГС решение от 03.11.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 12.07.2013 г. чрез допълване на диспозитива на това решение с признаване за установено спрямо С. Н., че ищците П. П. и М. П. са собственици на ? ид.ч. от процесния имот. Като основания за допустимост на касационното обжалване на това решение ответникът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че е налице противоречиво разрешаване на следния въпрос: следва ли съдът, сезиран с иск по чл.108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е произнасянето на ВКС по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с указания да се поправи очевидна фактическа грешка, без да е налице искане на страните, отправено до него и без първоинстанционния съд да е счел, че такова действие е необходимо.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Действително, по един от поставените и от двете страни правни въпроси /следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца/ е налице противоречива съдебна практика, поради което е образувано тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.3а. Тъй като този въпрос е от значение за решаването на настоящото дело, на основание чл.292 ГПК то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по горепосоченото тълкувателно дело.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 1311 от 2015 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о. до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.