О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 16.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 104 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във вр. с чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК.
С определение от 13.01.2010 година, постановено в закрито съдебно заседание на същата дата по гр.д. № 352/2009 г., Окръжен съд – Смолян, е отхвърлил молбата на ответниците по делото Т. М. , С. К. , С. и С. С. за изменение на постановеното решение, в частта относно присъдените разноски.
Така постановеното определение е обжалвано от посочените по-горе ответници, с частна жалба. В нея се твърди, че определението е неправилно, доколкото ищцата по делото следва да понесе изцяло разноските по делото, в т.ч. и да бъде осъдена да заплати на ответниците сторените разноски пред двете инстанции. Горното си твърдение, жалбоподателите основават на това, че са признали иска до размера на неговата основателност, като са налице предпоставките, според тях, на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
В хода на първоинстанционното производство, взетото от ответниците становище по основателността на предявения иск е, че те го оспорват изцяло. Същото становище е изразено от техния пълномощник и в хода на устните състезания. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в полза на ответниците по спора, доколкото предявения иск е отхвърлен изцяло. Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата по делото, като в производството пред въззивната инстанция ответниците са оспорвали изцяло въззивната жалба, като в хода на устните състезания, пълномощникът на ответниците, молители в настоящото производство, е заявил „ тя /ищцата/ губи според мен и онези ? идеални части…”. Тези процесуални действия на ответниците, изразени чрез становищата на техния пълномощник, водят до извод за липса на признание на иска така, както е уважен от въззивния съд – за ? идеални части от спорните имоти. Напротив, процесуалните действия на ответниците и на техния пълномощник са насочени към оспорване изцяло на правата на ищцата по отношение на тези имоти, което не се покрива с признанието на иска, по смисъла на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Липсата на признание на иска, като една от кумулативно дадените предпоставки на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, води до неприложимостта на тази разпоредба, както и на искането на ответниците на това основание, разноските по воденето на делото да се възложат изцяло в тежест на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, при частична неоснователност на предявените права на ищеца, отречени с постановеното решение по съществото на спора, ответникът има право да иска присъждането на съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Иска е отхвърлен за ? идеална част от претендираното право на собственост върху посочените в исковата молба имоти. Предвид това и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството, до размера на ? от тях. Сторените пред двете инстанции съдебни разноски от ответниците по делото, са общо в размер на 810 лева, поради което дължимите му разноски са в размер на 202,50 лева. Ищцата е направила разноски пред двете инстанции общо в размер на 707 лева или и се дължат разноски в размер на 530,25 лева. С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за сумата от 327,75 лева. За сумата от разликата до присъдените от въззивния съд разноски в полза на ищцата по делото от 431,50 лева, решението следва да се отмени.
Частния жалбоподател прави довод за неоснователност на претенцията на ищцата за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, доколкото същата не е представила пред тази инстанция списък на разноските, с оглед изискването на чл.80 от ГПК. Разпоредбата на чл.80 от ГПК създава изискване за представяне на списък на разноските от страната, която иска присъждане на такива. Санкцията, която е предвидена в същата разпоредба, при непредставяне на списък на разноските, е единствено лишаване от процесуалната възможност на същата тази страна да обжалва решението в частта му за разноските, не и от правото да получи присъждане или произнасяне на съда по така направеното си искане за присъждане на разноски. В тази насока, доводите на жалбоподателя за неправилност на решението в частта, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция в полза на ищцата по делото, са неоснователни.
Предвид изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението на Окръжен съд – Смолян, постановено на 13.01.2010 г. по гр.д. №352/2009 година в производство по чл.248 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение на решението, постановено по делото в частта за присъдените съдебни разноски в полза на ищцата по делото А. Е. К. от с. О. за сумата над 327,75 лева, до присъдените 431,50 лева, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решението на Окръжен съд – Смолян, постановено на 03.12.2009 година, по гр.д. №352/2009 година, в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищцата по делото А. Е. К. от с. О. по компенсация на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК, като го отменя за сумата над 327,75 лева, до присъдените 431,50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.